И настана сеч, настана кървава сеч направо там, под следобедните сенки на гората. Изведнъж се стъмни рязко, слънцето угасна, потънало в облаци. Това ме зарадва - няма нищо по-неприятно от това слънцето да се отразява в мечовете на противника ти и да те заслепява; извадих Армаге и се втурнах след Перегрин, пренебрегвайки опитите на Рестик да ме избута зад себе си. Перегрин размаха меча си диво, острието му посече още с първия си замах един от риманистите, който се беше съсредоточил върху Гарет. Групичката от риманистите беше доста голяма - поне двайсетина души, всичките добре въоръжени; част от тях се бяха скупчили около Нила, явно й бяха телохранители, защото не напускаха кръга, който я заключваше в безопасност. Наприиждаха останалите раянци и стана едно меле, с което никой воин не би се гордял... Чуваха се крясъци и звън на метал, тежки ругатни и жестоки удари валяха като град. Въртях меча си в някаква кръвожадна омая, някой ме поряза по ръката, но аз не обърнах внимание на болката и тя заглъхна до пренебрежително изтръпване. Видях как мъжа, който смятах за Гарет, се освободи окончателно от въжетата, които стягаха китките му, и се нахвърли с още по-голяма злост на риманистите; за миг си пожелах и фангорийци да са толкова кръвожадни и свободолюбиви. Забранено е да се мисли по време на такива схватки - и най-малкото разсейване може да доведе до трагични последици. Видях как Нила ме посочи, прочетох по устните й нещо, което подозрително много приличаше на "Убийте я" и това дотолкова ме погълна, че един риманист за малко да ми отсече главата. И Перегрин беше този, който отклони меча от препатилата ми глава, и Перегрин беше този, който пое схватката с тази скала, която се беше захванала с мен и на която не бих могла да устоя физически. Единственото, което исках, беше Нила да умре. И забравила за всичко, аз си запробивах път, следвана от Рестик, към купчината, която я прикриваше от мечовете ни. Много риманисти загубиха живота си в тази гора; много раянци паднаха тежко върху полуизгнилата миналогодишна шума, а кръвта се лееше като акилиянско вино, в кръв бяха облени всички, аз самата губех кръв, проклинах, подсъзнателно призовавах Дракона. Дълго време победата се колебаеше между двата лагера; явно заповедта беше Гарет да се запази жив, защото колкото и да ги млатеше в гръб, риманистите не посягаха върху него. И видях, че ако не побързаме, Нила ще пренебрегне заповедите и ще нареди да убият Гарет...

Aledar~