|
Тема |
ех, сис... [re: Aledar] |
|
Автор |
Pagan (мискин) |
|
Публикувано | 09.04.02 23:14 |
|
|
мислех да чета без да се обаждам, но по едно време, докато четях, си спомних за нещо на Съмърсет Моъм......
това е нещо, което съм приела като верую...... от следобяда го турся в книжките, че да ти го напиша дословно:)))
не знам дали ще намериш връзката, щото и аз не помня кога точно си спомних за тоя разказ... и че той ми е подействал някога
ехххх... почвам преписването:))
"въображението е странно нещо. Пресъхва.
Предполагам, че като е мислил за нея непрекъснато през цялото време, той е изчерпал всички възможни чувства, които би могъл да изпита с нея, и вероятно тя буквално му е била втръснала.
Той е изцедил лимона до последната капка и не му е оставало нищо друго, освен да хвърли кората/"
"случка"
аз винаги така правя.
пожелавам нещо... след това го сдъфкфам от всички страни и във всички посоки...
след това се оказва, че реалноста никога не е равна на това което съм пожелала във въображението си....
после хвърлям кората, и се връщам на начална позиция:))))))))
смешна работа:))))
и пак той казваше че досега не е намерил доказателство че в усройството на света е заложена неква разумна цел. И ако я има, и ако има създател. то той със сигурност е бил някакъв малоумен престъпник.
това е
|
| |
|
|
|