Тогава поех нещата в свои ръце. Опитът ми беше малко, но реших да поема отговорността; това стана на третия месец - бях наблюдавала достатъчно. Когато на един събор станах, за да говоря, всичко в мен трепереше.
Понякога получавам пристъп на красноречие - тогава... тогава мога да омая всеки, защото съм убедителна и запалена в това, което говоря. Защото вярвам в това, което говоря. Тогава светя и никой не може да устои... обръщам света по свои образ и подобие...
Но говорех. Не знам колко смислено звучеше, нито какво точно съм говорила. Важното е, че бях убедителна. И накрая на думите ми станаха няколко души, готови да ме последват - мен, а не Горан, който седеше и някак апатични гледаше в пространството.
Това беше същинското начало на кариерата ми; за мой късмет - успешна, защото знаех, подусещах, че всичко рано или късно достига до Леков.
Тази вечер имаше празненство, накакъв местен празник на царевицата, струва ми се; с пиршество, танци... риманисти нямаше, защото бяхме в планински край, а планинците винаги се бяха славили с непокорството си. Тази вечер Горан танцува с мен... прегръщаше ме отчаяно, а аз не се противях, само тихо го молех да ми каже, какво става, защо е така отчаян. Той мълчеше, не можах нищичко да измъкна от него.
А нещо ставаше...
По средата на пиршеството се приближи някакъв мъж; издърпа най-безцеремонно Горан, но Горан повлече и мен. Зна4и все пак бях станала част от тези светещи.
|