|
Тема |
35 [re: ocмaтa] |
|
Автор |
ocмaтa (паралелист) |
|
Публикувано | 15.08.01 19:26 |
|
|
Пак същото срещах... и си казах, че аз никога не бих имала смелостта да го направя... да се жертвам така... и то заради някакви си непознати хора. После си помислих за Армания - ако тя беше под властта на Риман, тогава какво?
Останах до огъня, след като думите му заглъхнаха. Протегнах ръце, разтрих ги. И обмислях деня, обмислях себе си. Мислех за егоизма си. А после чух дишането на Горан - бавно и спокойно; беше заспал. А аз вече бях решила.
Огледах се... в стаята нямаше никой. Арен и жена му бяха потънали зад завесата; посетители нямаше. Горан се беше отпуснал уморено на пейката и беше заспал в полуседнало положение; наистина умората не им личеше през деня, но вечер цялата "разходка" си даваше отражение.
И тогава видях огледалото. И едно демонче ми припомни думите на Дракона за външния вид. И си рекох - щом съм решила и аз да се жертвам и да остана с тях... може би това ще се отрази и върху мен? Станала съм добра... жертвоготовна. Гордостта се надигна в мен.
дааа... един от недостатъците ми... гордостта. Гордостта на падналия ангел.
Станах и се приближих до помътнялото огледало... въпреки арманското поверие, че по тъмно не бива да се оглеждаш, защото вещиците дебнели да откраднат от красотата на младите момичета. Помислих си, че на никоя вещица не би й стискало да се разправя с мен. Малко познавах живота тогава. Надникнах... по навик пригладих косата си. А очите... с тях плашех прислугата едно време, защото бяха черни, абсолютно черни.
Сега, след като бях взела това решение, очаквах промяната.
Но такава нямаше.
очите ми си бяха по-черни отвсякога.
|
| |
|
|
|