|
Тема |
пътят [re: leka] |
|
Автор | Aли (Нерегистриран) | |
Публикувано | 02.07.01 10:44 |
|
|
Яздех през нощта цяла нощ... нощ дълга и светла... заради пълнолунието. А пълнолунието винаги ми е действало по странен начин, още от дете. Тогава старите хора казват - Драконът се преоблича, а в момента на пълната луна - тогава можем да видим сърцето му. Може би ако ме бяха сгодили в друга нощ, щях да приема съдбата си и всичко щеше да протече по разли4ен на4ин...
Не знаех накъде отивам... не бях уморена, във вените ми течеше лунния огън... исках да... исках да живея далеч от всички лицемерия... от подмазвачеството на околните... омръзнало ми беше да се преструвам...
....малко ми остава, не искам да се преструвам....
Изгря слънцето, първото слънце на новата ми свобода. Усмихнах му се... отдавна не бях виждала изгрев, все се успивах... но този ден... видях го и се влюбих в него.
Знаех, че ще ме търсят, затова избирах обиколни пътища. На няколко пъти едва успявах да свърна в храстите - около мен прехвърчаха отряди... от кралските отряди, познавам им униформата - сините наметала се веят... А после... после се загубих. Пак бях свърнала от пътя, но реших да заобиколя... и по едно време се усетих, че се движа направо из гората, без път; клонаците ставаха все по-дебели, сенките - все по-гъсти... помислих си да се върна, но си казах - за какво ми е да се връщам на пътя? Тук съм в безопасност, едва ли отрядите ще навлязат в горите. Горите в Армания са на почит, но хората избягват да влизат там заради тролите... носят се слухове, че тролите не са изтребени, че все още дебнат. Бях нащрек... не ми се занимаваше с тези същества в момента.
|
| |
|
|
|