|
Тема |
драконът [re: Aли] |
|
Автор | Aли (Нерегистриран) | |
Публикувано | 02.07.01 10:54 |
|
|
Без пътеки... Защо винаги се движа без пътеки? Светлината съвсем из4езна, появиха се скали... сумрак. Може и да съм била смела някога, в дома на баща си... но сега се налагаше да докажа смелостта си. Продължих да яздя.
И тогава се спусна мъгла.
Внезапно всичко се покри с белота... не можех да се ориентирам, не виждах нищо. Не беше това обикновена мъгла в това есенно утро... беше от онези мъгли, които се спускат за заблуда на пътуващите. С такава мъгла се крият вълшебните същества, които не ни обичат нас, хората... Помислих си дали да спра, но си спомних, какво ми беше казвал Ариан - никога да не се спира в мъглата... А аз спрях в най-гъстата мъгла...... затова реших да не спирам. Оставих коня си да ме води, доверих се на инстинкта му. Ръката ми хвана Феарад, меча...
Конят ми направи още една крачка... и мъглата из4езна.
Поляна.
А на поляната спеше Дракон.
Драконът на Армания.
|
| |
|
|
|