-- Трябва да направим нещо, това е недопустимо! -- палеше се Игрил и удряше с малкия си, но изключително силен юмрук по бедрото си.
Извън Фангориат, в малка колиба на старица на старица-отшелница, се беше събрало ядрото на бунтовниците. Колибата се състоеше само от една стаичка и гостите бяха насядали по земята, скръстили крака. Само Илмен беше неспокоен, тялото му сякаш вибрираше от напрежение, и от време на време ставаше, обикаляше, въртеше се; накрая започна да размества предмети. една каничка с горски цветя се премести от масата на перваза, от перваза - на печката, а накрая я изтърва и поля няколко от седналите съмишленици. Чак тогава сякаш се поуспокои и седна.
-- Разбира се, че ще направим нещо, -- измърмори Леков. От времето, когато Аледар го видя за позледен път, бяха минали три месеца; прогресивно се бяха увеличили умората и изтощението му. -- Отдавна не сме имали конкретни акции, време е да се действа. Игриле, въртиш се като седемгодишно хлапе. Успокой се и да продължим работата. Въпросът е, откъде да започнем.
-- Предлагам да обсъдим първо вътрешните проблеми, -- каза Ената, представителката на източна фангория. тя беше мълчалива и затворена жена, бе загубила съпруга си преди много години и това я беше озлобило срещу риманистите. всеотдайността й бе пословична; мразеше Риман до степен, че никога не произнасяше името му, за го заменяше в речта си с едно изразително "Оня". -- Нека Фарес каже, как върви подготовката на населението и снабдяването с оръжие.
Фарес се надигна бавно, сякаш събуден внезапно от някакво съзерцание. Почеса замислено прошарената си брада, което му беше навик, и се прокашля неспокойно.
-- Населението... искаш да кажеш само мъжете...
-- Да не спорим за глупости, -- озъби се Ената. Между двамата съществуваше някаква силна нетърпимост, блокирана единстствено от общата работа. Неприязънта често прерастваше в дребнави дрязги.
Фарес долови предупредителния поглед на Леков и пак се прокашля.
-- Подготовката върви зле, това е. Организирах мрежа, която обхваще почти всички селища в страната. Както планирахме, извършен бе подбор на годните да воюват мъже, започнахме да ги обучаваме. Имам сериозен проблем, Леков.... Братя, -- обърна се той към цялата стая, -- трудно ми е да ви опиша как се пренастройва орач във воин. Добре, че ентусиазмът е голям; и това е , което ме тревожи. Повечето от войниците ни - ако мога да ги нарека така - са готови веднага да тръгнат срещу Риман.
-- И какво за притеснение има? -- попита Аледар от ъгъла. -- Това е хубаво, означава, че сме си свършили добре работата.
-- С цялото ми ужажение..., -- Фарес се намуси, -- но не е възможно да изправим групичка земеделци срещу машините за убиване на Риман. Нямаме оръжие, братя... Хората тренират със сопи поради липсата на мечове. Създадох добра дружина от стралци, лъковете поне се изработват лесно. Но стрелите ни са без накрайници.... Трагедия и смехотворно престъпление.
-- Какво стана с набора на пари от хората за закупуване на оръжие? -- попита Игрил.
-- Сумата е прекалено малка, -- вметна Аледар, която през последните три месеца се занимаваше предимно с това. -- Освен това няма откъде да купим... никой не продава желязо без разрешение на Риман... Ковачите ни не са специализирани да изработват мечове.
-- Можем да ги обучим, трябва да се свържем с Раяна... може би ще ни помогнат, -- каза Леков. -- Значи дотук набелязваме две задачи - намиране на оръжие и обучение на населението. Кой ще се заеме с това? Явно Фарес има нужда от помощ.
-- Да не избързваме, -- вметна Аледар. -- Имам странното чувство, че проблемът с оръжието и желанието ни да помогнем на Раяна са много свързани.
Aledar~Редактирано от Aledar на 08.02.02 20:40.
|