-- Какво точно имам предвид... за обвързаността на проблема... ами..., -- Аледар се огледа, сякаш търсеше някаква помощ, но откри само любопитни погледи. -- Леков току-що ни разказа за Раяна.... тази страна е претъпкана с желязо, което само чака да отидем да го вземем. Според мен трябва да помогнем на Гарет, това е най-важното.
-- Че защо? -- вметна Игрил. -- Толкова ли е важно дали ще преговаряме с него или с чичо му? Така или иначе ще искат да им дадем нещо взамяна... а ние не можем да дадем нищичко... тънка кесия, Аледар, тънкааа...
-- Трябва да помогнем на Гарет, защото той е престолонаследникът.... негови са правата.
-- Ти живееш в някакъв въображаем свят, момиче. Какви са тези аристократски глупости? Ще помогнем на по-силния, щом трябва да се помага... така ще спечелим повече. Няма време... не е и място за морал.
-- Винаги е време за морал, Игриле, -- обади се тихо Ената. Аледар я погледна с благодарност, защото не очакваше подкрепа точно от там. Всъщност се надяваше да привлече Леков към идеята си...
-- Това са приказки за малки деца, Ени, и би трябвало да си го разбрала вече... на такива като нея им е простено, щот са млади и глупави...
-- Не е справедливо на трона да стои отровител и братоубиец,-- разпали се Аледар.
Игрил я погледна снизходително. Понякога я уважаваше... но винаги в главата му се въртеше мисълта, че тя е някакъв си там благородник... или поне семейството й е такова някакво... Той винаги си представяше аристократите като мързеливи готованци. И това, че ядеше бедната храна с нея и гледаше опърпаните й дрехи не променяше отношението му. Игрил си беше центриран върху самия себе си... неговото мнение беше непоклатимо.
-- Няма справедливост... има сила... всичко останало са само думи, -- отсече.
Леков се размърда недоволно... не обичаше приятелите му да се карат, а и сега според него не беше време за нравствени спорове...
-- Ако няма морал... и няма справедливост..., -- прошепна тя, -- ще станем като Риман... а нали в това е смисълът... да не сме като него...
Шепненето престана. И настана тишина. Няколко слънчеви лъча се кръстосваха в центъра на стаята, едри прашинки се въртяха... и на нея всичко й се струваше толкова съвършено, че и най-малкият звук или движение могат да го пръснат това състояние като порцеланова чаша. Аледар не можеше да повярва, че някой някъде иска да воюва... че е жаден за кръв и земя...
-- На човек, който е отровил собствения си брат, не може да се вярва. Вярно е, че това са само слухове, но слуховете почти винаги са истина. Аледар... ти ще се заемеш с Гарет. Открий го, помогни му, ако можеш... но не забравяй от какво имаме нужда, -- рече Леков след кратък размисъл. -- А ти, Игриле... можеш да се опиташ да преговаряш със сегашния крал... Всички останали тръгват след войската. Аз ще реша малко по-късно към коя група да се присъединя... Аледар, май ти ще имаш нужда от помощ.
помощ ли? зависи за какво... бях чел някъде, че най-трудното от всички неща е да помагаш... никога не знаеш кога ще объркаш нещата...
Aledar~Редактирано от Aledar на 11.03.02 20:11.
|