Ескания беше област, малка област в северните покрайнини на Фангория. Тук беше царството на троли и арилии Арилиите са горски същества, наподобяващи елфите; но не винаги са добронамерени; много по-често използват стрелите си...
В Ескания беше и Сумрачната гора - за нея вече никой нищо не можа да ми каже. Сумрачната гора започваше в покрайнините на Фангориат, от сърцето на Фангория, и завършваше... къде ли завършваше? Никой не знаеше, а който се беше осмелил да навлезе в нея, не се завръщаше. Така че никой не знаеше със сигурност има ли край тази гора, какво се крие в дълбините й. Тук, в тези недра от тъмнина, беше кралството на тролите и арилиите, които бяха във вечно противопоставяне.
Имаше и села на хора, поне там, докъдето стигаха пътеките. А извън пътеките бяха царствата на Другите Същества. Явно ситуацията беше доста напечена, щом Леков ни поведе нататък, където хората просто си плащаха непосилните данъци или изстрадваха неспособността си да ги платят. Ескания... цяла област, в която не беше стъпвал крак на осветен; необработено поле от възможности. Яздехме часове наред... Леков беше толкова уморен, че не можеше да говори; Горан бе изпаднал в загадъчно мълчание; а някъде в сърцето ми потрепваше страхът от еднообразната гледка, която сякаш нямаше край. Накрая стигахме до някое село, отвоювало място за постройки и обработваема земя от самата гора. Там ни нагостяваха... но думите на Леков, защото той пое инициативата въпреки умората си, не даваха никакъв видим резултат.
Чувствах се излишна, затворена между двама мълчаливи мъже, които сякаш се съревноваваха в търпеливостта си да не произнесат нито една излишна дума. Мълчанието ме погубваше... но повече ме погубваше това, че хората не реагират на приказките на Леков... усмихваха се като деца. Тогава осъзнах, че те си нямаха представа за какво става дума; че с нищо не можем да ги трогнем, защото животът им протичаше в тези замислени и безмълвни гори, които оказваха влияние дори и на спътниците ми.
Веднъж само успях да събудя живот и реакция в Леков - заговорих му за учителя си, Ариан Мага, за магиите въобще. И с изненада установих, 4е във Фангория магиите са забранени; че обучението по магии е непозната практика; че магьосниците били посичани публично за назидание; книгите по магия били изгорени, и това станало преди десетилетия. По-младите въобще не знаели, какво означава магия...Редактирано от ocмaтa на 18.08.01 19:09.
|