Тя ме разтърси леко... и пак пропя нейде отвътре...
Стигнахме... предай на приятелите си, че ако всички са така безкористни, между тях и нас може да възникне добра връзка и красиви отношения... можем да ви помогнем... защото вие сте прави... поне ако е истина това, което видях в съзнанието ти...
Скочи леко от гърба на коня и изчезна. Нямах време дори да й благодаря.
На толкова хора няма да имам време да благодаря... за грижите им, за любовта им... но какво да направя... пясъчен часовник...
Някакъв брадатко изкочи от близкия храст и хвана коня ми за юздата.
-- Коя си и какво търсиш? -- изръмжа и ме изгледа зловещо. Само че на мен вече отдавна не ми пукаше от зловещи погледи.
-- Търся Леков.
-- Ти да не си онази, как се викаше, Алед@р ли беше? -- попита той малко по-любезно.
-- Същата. Трябва да говоря с Леков. Веднага.
Брадатият не се поколеба повече; просто дръпна юздата и ме поведе нанякъде. а аз вече бях... ех. Не знам как съм изглеждала тогава, но брадаткото, Картофа - такъв му беше прякорът, както разбрах по-късно, ме поглеждаше тревожно, все едно че го беше страх, че ще издъхна по пътя и тъкмо той ще е обвинен. Е, това ми бяха мислите - разпокъсани и малко гневни, сутрешно-мъгливи мисли на едно изтормозено тяло и още по-изтормозен дух.
Няколко хижички - това беше лагерът. Хижички, в каквито овчарите преспиваха през влажните есенни нощи... Това ли беше лагерът? Брадатият свирна през зъби, от едната хижа изкочи човек, после още един... Познах Леков и ми олекна... само той ми беше необходим сега, когато бях загубила всичко... бях загубила... любовта...
Все едно че съм я имала... всичко е илюзия... всичко... всичко красиво...
Гледах го... и не можех да повярвам, че преди няколко часа бях в Затвора... че съм на свобода.... че Горан го няма.
-- Трябва да изнесете Лагера, предадени сме, -- опитах се да кажа. Получи се, но с някакъв непознат глас. -- Горан е риманист, предаде ни... а мен ме пусна... защо го направи? Да бях умряла!
И това май беше последната ми реплика, защото после просто се свлякаох от коня в ръцете му и спомените ми прекъснаха.
|