Прибирам се в гетото... нисък и разплут във вси4ки посоки блок... 4етириетажен, на места двуетажен... чудо на съвременната архитектура... влизам през главния вход, подминавам равнодушно надписа, изискващ пропуски... поглеждам към пощенската кутия; знам, че няма кой да ми пише реално, не е както миналата година... но по навик поглеждам, може пък Марин да се е излъгал да ми пусне нещо... макар 4е и него съдбата го завъртя; наложи му се да прекъсне, а е интелигентен, гениален даже... много си го обичам него,не знам защо... а дори забравих рождения му ден, забравих го... може би защото той не ми помогна... през зимата... пуснах му маил, просих за помощ, а той не отвърна... и аз се отказах да прося за помощ вече,отказах се.
Зелени, унило зелени коридори... наляво, наляво, надолу, надясно, наляво, стълби, надясно, моя коридор, тук живея вече втора година... отключвам... след като половин час съм ровила из раницата си за връзката... влизам в апартамента; моята стая е отсреща. Влизам и почвам да се събличам... хвърлям си дрехите по земята, не ми се слу4ва често, но ми се случва... дънки, блуза... нахлузвам ризата си и се хвърлям в леглото... късно е, но в стаята е светло - точно отсреща е уличната лампа, свети директно през прозореца.
Тишина. Сесия е, хората учат... а които са свършили, са се изнесли. Само отсреща, в другия блок, някакъв мъжне е спрял да пие от десет дни, пуска една и съща музика... зле му е, усещам го. Понякога се изкушавам да отида при него, да почукам на вратата му и да му кажа - стига, моля те, стига... спри да се унищожаваш, кажи ми, какво е станало? да го накарам да се изплаче, може би, защото той от това има нужда...
опитвам се да затворя очи, мисля си за един приятел... не знам защо се сетих за него; в коридорас почва да се шумоли... имаме мишки. Съквартирантките ми много се шашкаха отначало, пищяха, протестираха... на мен никога не ми е пукало. Даже по Коледа, когатоостанах сама в целия блок... останах сама с мишките. Тя една от тях умря от глад... тогава въобще неядях, седмица кошът беше празен... влизам в тоалетната и я виждам, легнала на едната си страна... не знаех, че мишките имат розови лапички... доплака ми се и се обвиних, че не съм я нахранила... голямо говедо съм...
не святкам лампи... за какво ми е? Виждам нощем като звяр, това ще е от сините очи, те били виждали по-добре на тъмно... лежа в това огромно легло и мисля... мисля.... мисля...
Ако произнеса необходимата фраза, ще попадна във Фангориат... фразата е... Коя е Аледар
|