|
Тема |
към селото [re: Aли] |
|
Автор | Aли (Нерегистриран) | |
Публикувано | 03.07.01 21:16 |
|
|
Струваше ми се, че съм паднала отвисоко... от луната например... и то на място, което ми беше съвсем чуждо и непознато. Риманисти? забранени мечове? Забраните?
А мъжете стояха до мен и ме гледаха малко подозрително. Как ми се искаше да им кажа - вярвайте ми! Обяснете ми, какво става! Но не можех да им кажа, не можех... Трябваше да им обясня коя съм.
И тогава се сетих за татуировката.
Престолонаследниците на всяка държава още след раждането си получаваха татуировка или на китката, или на рамото - стилизиран образ на златен дракон. Свалих незабележимо ръкава си... И си казах - при първа възможност трябва да измисля нещо...Нещо, което да крие китката ми и да не бие на очи.
-- Добре,-- изведнъж отсече Леков.-- Ще те закараме до най-близкото село, оттам ще се оправяш сама.
Понечих да протестирам, но Горан ми направи знак. Свих се до него и замълчах; а Леков се качи на капрата и шибна хилавото конче.
реших да пазя самообладание... само това ми оставаше; смятах, че скоро ще се ориентирам в обстановката.
А Горан ми се усмихваше... и сякаш нямаше нищо друго важно на света.
|
| |
|
|
|