|
Тема |
29 ноември 2001 [re: Aledar] |
|
Автор |
Aledar (паралелист) |
|
Публикувано | 29.11.01 20:42 |
|
|
Нощ след нощ отново се вливам във войната, някакъв странен паралел, който ме е обсебил. Отново усещам тежестта на военните си ботуши, чувам джвакането на калтапод краката ми в минутите, когато не сме в бой. Тогава се разхождам далеч от мръснокафеникавите окопи и се радвам на идващта пролет. Може би когато ти се струва, че можеш още утре да умреш, усещаш нещата по-добре.
Чудя се, кога ще свърши войната. Писмото от жена ми е някъде във вътрешния джоб. Като всеки войник съм станал прекалено суеверен - сртува ми се, че ако писмото е нейде из диплите на куртката ми, ще ме предпазва от куршумите. Самият аз се смея на тази бабешка философия, но съм забелязал, че и други офицери го правят... Странно.
Свалил съм всички означителни знаци от дрехите си. Офицерските униформи ставаха прицел на най-добрите снайперисти... Няма да забравя как в палатката, която ни служеше за кухня, полковникът изпищя със странно тънък глас и падна, разпилявайки канчетата.
Не знам... непрекъснато изживявам един и същ ден тук, сякаш съм осъден вечно да се връщам тук. А през нощта, всяка нощ почти, умирам.
Aledar~
|
| |
|
|
|