Лов бързешката, с лък, без капани...
Смъртта на един вълк...
И още кървавата му муцуна падна в праха до краката на вещицата.
-- Изпрати момчето вкъщи, -- рече тя, -- то заслужава почивка.
Рестик се противеше, искал бил да гледа. Накрая Леков просто го натовари на коня и плесна отзад.
Отнесоха вълка в пещерата, замъкнаха го с общи усилия, тежък беше. После Леков остана навън - така му наредиха, - и на него не му оставаше нищо друго, освен да се разхожда пред входа на пещерата като баща, очакващ раждането на детето си... Изнервен до край...
Вещицата кръжеше наоколо, влизаше и излизаше. Накрая загърна входа с някаква кожа и скри вътрешността от любопитния му поглед.
Когато излезе за пореден път и се образува малка пролука, Леков видя на грубоскованата дървена маса голо женско тяло. Това го смути достатъчно, за да го откъсне от входа и да потърси убежище до близкия поток. Това не можеше да разбере - защо беше зарязал всичко? Защо рискуваше Фангория? И въобще... объркан беше, прекалено объркан за своите 35 години.
Накрая Вещицата сама го намери... полузалитаща, уморена и недоспала.
-- Готово, -- рече. -- Утре сутринта, на изгрев слънце, ще получиш своята Аледар. Но тя няма да е това, което беше преди. Върнах й облика, но душата... нещо не е наред. Тук аз не мога да помогна, каквото беше по силите ми, направих го.
-- Защо й помогна? -- попита Леков. Този въпрос отдавна се въртеше в главата му - вещицата далеч не беше дружелюбна. Нито пък правеше услуги.
-- Като първо, -- засмя се тя, -- защото Риман много ме дразни вече. И като второ - Аледар е това, което съм и аз - паралелист. Предупреждавам те, в момента... не знам как да го кажа... в момента Аледар е мъртва. И от нея си зависи, каква част ще събуди и защо. На нея просто не й се живее... затова и не мога да я възстановя. По-голямата й част е другаде.
Aledar~
|