|
Тема |
Горан [re: дeн] |
|
Автор | днeвнa (Нерегистриран) | |
Публикувано | 02.07.01 21:56 |
|
|
Не си спомням нищо след това... просто... плувах, борех се с останалите си сили, защото течението се оказа силно и ме повлече...
А реката сякаш не ме искаше, защото ме изплю на брега.
И загубих съзнание от удара...
Лежах на твърдата земя... опитвах се да помръдна, но не можех. И тогава чух познат звук; звук, който успя да се прокрадне сред мъглата в съзнанието ми. Колела на каруца... стъпки.
-- Не можем да го зарежем тук, -- каза единият глас умолително. Стъпките приближиха и някой ме подхвана внимателно. -- Жена е. Дали са започнали да използват и жени?
-- Че знам ли, -- промърмори другият. -- Горане, така или иначе не можем да я оставим. Чух, че тролите вилнеят в околията... Не ми се мисли, какво ще й направят, ако я намерят. Пък ако е засада.. досега да ни се бяха нахвърлили.
-- Тя е още дете, -- каза човекът, наречен Горан.
-- Вдигай я. Да ти помогна ли?
-- Не, ще се справя. Едва ли тежи много.
Но другият слезе от каруцата и се приближи. Опитвах се да отворя очи... някой отметна косата от очите ми...
-- Красива е... напомня ми... Все едно...-- каза мъжът, чието име така или иначе не чух.
Някой леко ме подхвана под коленете и под раменете... и ме притисна до себе си. Носеше ме внимателно. Почувствах топлината му и знаех, че съм на сигурно място... докато ме държи в ръцете си, докато ме притиска до гърдите си... почивка... почивка...
|
| |
|
|
|