|
Тема |
пътят [re: Aли] |
|
Автор | Aли (Нерегистриран) | |
Публикувано | 02.07.01 17:32 |
|
|
Пътувах седмица... седмица през горите, през реките, през планината... бих се с троли, скарах се с вещица, загубих Феарад, меча си, после го намерих... Яздех по цял ден, докато тялото ми ме болеше до смърт. Всяко движение на коня ми ме нараняваше; ръцете ми се израниха от юздите...
боже, колко съм уморена само...
само едно се чудех - бях ли прекосила границата или не?
Границата с Фангория, забранената страна... само легенди се чуваха за нея, но никой не я беше посещавал от години, а който се опиташе да я посети, не се завръщаше.
Кога станах некрофил?
Фангория отдавна привличаше вниманието и любопитството ми... с детска наивност смятах, че именно аз ще разкрия тайните й. Затова упорито продължих да яздя на север, на север... Енигматичният север на неразгадани мистерии, как звучи само. Но истината беше само една - никой не знаеше какво става във Фангория от десетилетия... Спомних си, какво каза баща ми - дори не се знае името на владетеля... никой не е успял да излезе от тази страна, нито да влезе в нея. Това означаваше за мен само едно - това ще е раят, щом никой не иска да го изостави.
Винаги съм търсела Рая, все едно под каква форма се е трансформирал...
Може би там щях да открия... интересни занимания за едно разглезено царско чедо... ... може би щях да открия себе си...
|
| |
|
|
|