|
Тема |
ново [re: Ali] |
|
Автор | Aли (Нерегистриран) | |
Публикувано | 26.07.01 11:26 |
|
|
Леков ме огледа критично.
-- С тези дрехи в никакъв слу4ай!--отсе4е.
-- Че какво ми е на дрехите?
-- По тях ще те познаят риманистите. Колко жени, облечени в мъжки дрехи, ди виждала по улицата?
Взе ме за ръка и ме вмъкна в страноприемницата. Obqsnqwa[e ne]o na namuseniq kryчmar, а онзи само ръмжеше. Това достатъчно ми уби куража.Но винаги смелостта ми е била пове4е от разума...Накрая се появи и жена му... Първо помислих, че му е сестра - огромна, разлята във всички посоки освен в необходимите. А тя как ме изгледа... Защо повечето жени ме гледат така?...Изслуша ръмженето на съпруга си и изчезна зад някаква мръсна завеса в дъното. Чувах я как мърмори нещо и проклинса, по тона и звучеше, че не ми пожелава нищо хубаво, нито на мен, нито на неродените ми деца... май и до внуци стигна. Накрая изнесе наръч дрехи и ги хвърли в краката ми.
-- Това са сватбените ми дрехи, повлекано, -- изрече и се захили гадно.
-- Мълчи, гадино!-- тази реплика на кръ4маря я разбрах.
Е, те ми ставаха.. и като си помислих, че едно време е била с моята фигура... тръпки ме побиха. Обиковени дрехи, добре запазени... Навлякох ги зад същата тази завеса.
Фангориат ме чакаше. Новите ми приятели ме чакаха.
Животът ме чакаше.
Само да протегна ръка.... виждам я... тънка китка, дълги пръсти... бяла кожа, невиждала слънце.... поняога си казвам - протегни ръка, Али...
|
| |
|
|
|