-- Ще ти кажа какво става тук... Риман... той е проблемът на Фангория...
И тя запо4на да разказва с бавен и безжизнен глас, от който ме побиваха тръпки.
--Риман властва над Фангория от почти сто години. Ще попиташ как така - никой човек не може да живее толкова дълго. Там е проблемът, дете... Риман не е човек. Никой не знае откъде се е появил, кои са родителите му или какво е правил преди да се появи в Фангориат преди десетилетия. Маjka mi mi е разказвала това, което е чувала от своята майка... Риман бил млад магьосник тогава... сега е станал още по=могъщ. Никой не знае, как е успял да се качи на трона, с измама ще е било... как иначе кралят щеше да даде единствената си дъщеря на него?! Мътни истории са това, Аледар, мътни...-- тя поклати глава скръбно и продължи. -- От момента, когато сложиха короната на главата му... оттогава започна упадъкът на Фангория. Риман промени всичко; започна да граби богатствата, а който не му се подчиняваше, беше избиван. Така народът постепенно се примири, че му се налага да гладува. Виждаш къщата ми... това е от добре запазените къщи... Майка ми, Драконът да й даде вечен покой, ми разказваше за белите къщи на Фангориат... и за живота преди... нищо не остана от страната ни, нищо... разграбиха я риманистите.
-- За какво са му тези богатства?
-- Никой не знае, дете, ако знаехме... мислех преди, че алчност ще е това, но сега... злато граби той, злато... и по-лошо... взима децата... някои деца...
-- Децата ли?
-- От някои семейства по жребий взима дете, мом4е... така събира войската си. Те... бързо забравят за дома си... и... -- стариcata заплака. -- Синът ми... детето ми... Не, няма да плача повече, изплакала съм своето... Риман забрани мечовете и оръжията въобще... само войниците му са въоръжени... ако някой се опита да направи меч... или лък... и го заловят... убиват го... много са забраните, много...
-- Нищо ли не може да се направи?
-- Прави се, Аледар... От двадесет години се прави... Първо Аркон... Но Аркон умря, убиха го зверовете... А после Леков...
-- Леков ли?
-- Леков е от вода4ите на бунтуващите се... Затова се развиках, като го видях тук, денем. Търсят го под дърво и камък... а той рискува да влезе тук, заради теб го направи сигурно. Трябваше само Горан да дойде да вземе едни писма... Защото аз затова съм Майката, Аледар... тук се събира пощата, крия някои мом4ета... помагам им, храня ги. А те воюват... бавно става; и бавно ще става занапред, ако не открием слабото място на Риман... Можеш да останеш при мен, дъще... ще ми помагаш, тежка работа е това за възрастта ми... имам нужда от верен помощник. Но ако речеш, ще те упътя да си вървиш след съдбата... каквото е предрекъл Дракона.
-- Защо ме накара да обещая да си мълча за смъртта му?
-- На него се уповаваха хората... мислеха, че той ще ги спаси от Риман... и ако разберат за смъртта му, ще престанат да се надяват. А надеждта е най-силното оръжие... което имаме.
-- Най-силното ви оръжие следва да е смелостта, Майко.
-- Каква смелост искаш от уплашени и обезверени мъже, които се грижат за семействата си? Които пазят само децата си и нивата си? -- главата на старицата клюмна.
|