На другия ден след като Аледар и Рестик бяха погълнати от пещерата в търсенето си на прохода към Раяна в селото на Рамада пристигна Игрил. Той нарочно беше измолил един ден закъснение от Леков; и докато Аледар се обиди и смяташе, че той просто не иска да пътува с нея, Леков знаеше причината за закъснението - Игрил трябваше да навести вуйчо си, кръчмарят Арен. Арен в последните дни беше събрал доста любопитна информация от пиещите в кръчмата му риманисти. Макар войниците на Риман никога да не прекаляваха с алкохола, те от време на време изпускаха по някое интересно сведение. Леков често подозираше, че това се прави специално заради осветените. Не беше толкова глупав да смята, че непокорството на Арен преди години е забравено.
Игрил наистина беше недоволен от водача си. Рамада беше много внимателна и интелигентна, но за него си оставаше просто дете, и то дете, което нямаше какво да се заплита в подобни занимания. Той беше прекалено замислен в своите си проблеми, за да й обърне по-голямо внимание; бързаше прекалено много, за да се разсейва с нея. Затова доста повърхностно изслуша указанията, чу предупреждението й за наличието на демони и складира тази информация в необятно големия си запас от подобни сведения. И той като Аледар имаше някакви смътни познания за това, което магьосниците наричаха "Демонология". Но явно нещо в главата му се беше объркало, защото имаше бегли спомени, че не бива да се смее в присъствието на демони. Всъщност това правило важи за караконджолите, които са най-обидчивите същества във вселената.
И така Игрил навлезе в пещерата напълно неподготвен за това, което можеше да се случи там. Той подмина предупредителния надпис, но знакът му направи впечатление, защото дългите години на живот в нелегалност бяха изострили чувствителното му съзнание. Игрил обаче не съобрази да загаси факлата си, тъй като повече го беше страх да не падне в някоя внезапно изникнала пропаст, отколкото от демони, в които не вярваше. Затова нападението им го завари неподготвен.
някъде отгоре, над главата му, се подаде малка ръка, която сръччно дръпна факлата от протегнатата му ръка и игрил потъна в мрак.
-- Всички демони! -- изпсува той. В случая проклятието му беше съвсем уместно, защото в следващият момент хор от пискливи гласове поде своята песен. Писъци, стонове, крясъци, нечленоразделни шептения се втурнаха към него от всички страни. Малки лапички задраскаха по лицето и по тялото му. Игрил подтиска желанието си да побегне към мястото, от което е дошъл, но мисълта му, поставена под напрежение, с малко закъснение изплю информацията, че на демон гръб не бива да се обръща. Зтова той закри очите си с ръка и продължи право напред, блъскайки се в каменните стени, спъвайки се в изпопадали от свода камънаци и проклинайки всичко живо, що можеше да се открие по фангорийските земи.
Стори му се, че долавя полъх на свеж въздух; той нададе щастлив вик, който в следващия момент премина в къркорене - Игрил усети, че нещо се промъква в десния му крачол и започва целенасочено да пълзи нагоре. Лапичките на демона го щипеха жестоко. Нямаше време за размисъл - той се втурна право напред, към въздуха, потискайки мисълта си за това, че ако се удари с тази скорост в някакво препятствие, ще се нарани силно. Пищящите гласове сякаш намаляваха, но проклетото демонче продължаваше да лази из крачола му.
Игрил изкочи от пещерата като стрела и първото, което направи, беше да свали панталоните си и да ги изтупа с всичка сила. Нещо кафеникаво и топчесто се прекатури, направи малко салто във въздуха и падна леко на земята. Малко демонче с червеникави очи, дълга космата опашка и островърха муцунка го гледаше гневно и съскаше.
-- Къш, проклетийо! -- изшътка Игрил и вдигна крак да го ритне.
Демончето посочи с пръст нещо зад гърба му и се оплези с малко, ясночервено езиче.
Игрил се обърна и видя няколко жени, застанали на пътя. Той ги поздрави с кимване, но възпитаното му отношение беше възнаградено с няколко писъка. Жените нарамиха стомните си и побягнаха.
Чак с малко закъснение той си спомни, че е без панталони. Тогава обаче вече беше късно за всякакви опити за комуникация.
Aledar~
|