|
Тема |
8 глава [re: Aledar] |
|
Автор |
Aledar (паралелист) |
|
Публикувано | 04.09.01 12:31 |
|
|
Отдръпнах се малко назад, колкото да имам хубав изглед. Не че вярвах, че ще видя лицето му... просто между нас прелетя сянка и тази сянка ме уплаши. Сякна на нещо... мирис на нещо... на нещо развалено? Не знам, но беше неприятно. Затова се отдалечих от Риман и се втренчих в него любопитно.
-- Мила ми Аледар, -- каза той, -- разбира се, че ще ви покажа лицето си! На вас, моята почетна гостенка... Как да ви откажа? Макар че не исках да ви стряскам....
Почетна гостенка... хех, така ли наричаше затворниците си? Но като се замислих тогава, май наистина му бях почетна гостенка в последните месеци. И тогава чак се усетих - та той улавяше мислите ми! Колко пъти беше познал вече какво мисля? Значи... трябваше да внимавам, какво мисля... много да внимавам.
Сложих си маска на невъзмутимост и пак повдигнах глава. В спомените ми изплува нещо за дворцовия етикет и поведението на принцесите.... Хм, там нищо не се споменаваше за гаменски смях, както и да е.
И тогава Риман ме хипнотизира с действията си. Видях как повдига ръката си в елегантна черна ръкавица и разкопчава плаща си. После свали качулката, а като размърда рамене и стана, плащът просто се свлече по раменете му.
Отначало не видях нищо. Първо се бях втренчила в качулката му, в лицето... но сякаш някава сянка имаше там, която отказваше да се отдръпне въпреки светлината. После тази мъгла, или каквото там беше, започна да се отдръпва...
Тогава за пръв път видях Риман. Видях го.
Aledar~
|
| |
|
|
|