Отправихме се след него, преодоляхме последните препятствия по пътя си, за да достигнем до едно внезапно разширяване на пътеката. Малката ни групичка се вля в поляна, на която бяха разположени няколко колиби, изплетени от върбови клони. Като сламени кукли на безгрижна и жестока стопанка по тревата бяха разхвърляни телата на умиращи и ранени; сливаха се в една стенеща купина както белите дрехи на селяните, така и кожените облекла на благородниците, а на места върху земята чернееше нещо, което познавах твърде добре - наметалата на риманистите.
-- Отвлекли са краля! -- изкрещя някой. Погледнах го и установих, че това е водачът ни. Отнякъде беше намерил меч и сега го размахваше агресивно; нямаше нищо общо между мълчаливият селянин, който водеше мен и Рестик през раянската гора и този разгневен тайфун, който въртеше мечча като някаква тояга.
От храстите, от които се бяхме появили и ние, изкочи още един конник, покрит с дълъг плащ и качулка, закриваща ччертите му.
-- Гарет! Тук ли е Гарет! -- извика той и гласът му проехтя сред стоновете на ранените като изсвирване на рог в планината, свистящо сред скалните зъбери.
-- Отвлякоха го, ваша светлост, отвлякоха го! -- извика някой. Конят на новодошлия се подплаши от шума и виковете и се надигна на задни крака; качулката се посмъкна леко, за да разкрие сурово, но красиво изваяни черти. Водачът ни му се поклони леко.
-- Кой идва след мен! Кой ще последва Перегрин и краля си! -- провикна се конникът. Около него започнаха да се скупчват тези, които можеха да се движат. Възхитих им се... Повечето от тях бяха ранени, а бяха готови да се качат на конете си и да започнат преследване в името на какво? В името на краля си.
И потеглихме в най-лудото преследване, в което някога бях участвала... през шубраци и трънаци, по тесни пътеки, където конете се блъскаха недоволно и цвилеха гръмко, в облаци от прах, надигнал се от изсушената ранноесенна земя, сред вятър от листа, повдигани от копитата. Не всеки ездач можеше да поддържа темпото на Перегрин, благородника; зарадвах се при мисълта, че бях минала сериозно обучение в Армания, че ме бяха обучавали най-добрите майстори на ездата в родната ми страна, че арманийци бяха неповторими и пластични ездачи... Яздех точно до Перегрин (на нашия език Перегрин означава "Северняк") и можех да наблюдавам отблизо перфектната му стойка, стегнатите му мускули, които прозираха под кожените му благороднически одежди... С нещо той ми напомняше Горан, може би с начина, по който държеше юздите едновреммено хлабави и стегнати. Мнозина от дружината ни изостанаха, някои изпадаха, повалени от дебели клонаци, други не издържаха болките от раните си... начело останахме аз и Перегрин, и двамата целеустремени и впиващи пети в хълбоците на конете си... Перегрин ме погледна няколко пъти косо, но не ми каза нито дума. Помислих си, че Гарет трябва да му е много добър приятел, освен че му е крал...
На следващия завой за малко да се блъснем в групата риманисти, застанали в центъра на пътеката и препречващи изцяло пътя. Стори ми се в бързината, че нещо са се сборичкали, и когато се вгледах по-внимателно, установих, че хаосът в строя им е причинен от един човек, от някакъв мъж, който могъщо раздаваше удари във всички посоки. Предположих, че това е Гарет, но не можах да го огледам, защото вниманието ми беше привлечено от нещо друго; сред едрите фигури на риманистите изпъкваше една, която определено не беше мъжка. Жената държеше къс меч от тези, с които беше снабдена армията на Риман и го беше насочила срещу гърдите на краля... И когато чу шума от идването ни и вдигна поглед, аз познах Нила. Онази, инквизиторката, която ме беше изтормозила преди година. Онази, която беше удряла Горан, за да накара мен да издам тайните на осветените. Онази, която се беше смяла в лицето ми. Нила ме позна, личеше й по очите... онези черни очи, мъртви очи, които толкова добре си спомнях. И някаква мъка се плъзна по мен като огън по стърнище, защото си спомних този, когото все още обичах... А лицето й злорадо показваше мислите й: " Падна ли ми най-сетне!"
Перегрин нададе вик, извади огромния си меч и без да чака подкрепление от изостаналите си помощници, нападна групичката черни конници.