И сърцето ми се бунтува... все едно че имам в гърдите си от онези хамстери, които обичат въртележките... Кога ще спреш да се въртиш, проклетийке!


Скоро след това напуснахме селото с един от синовете на старейшината. Дадоха ни два коня, старейшината ни изпрати до покрайнините на селото и ни пожела късмет. Навлязохме в есенната гора, яздейки бавно по пътеката. Гората беше вековна и по случайност си изгеждаше съвсем обикновена; повечето гори във Фангория са попили от магията на последно преминаващите през тях магьосници. Говореше се, че дърветата поемали всяка магия и според това ставали добри или лоши... А няма нищо по-страшно от това да попаднеш в гора, която е гневно настроена спрямо теб. Възможно е само да се препъваш във внезапно изникнали корени; но ако през гората е минал много могъщ и лош магьосник, случва се пътеките да се местят или да се губят, появяват се блуждаещи огънчета...

Пътувахме така няколко часа; водачът ни не беше много разговорчив, на въпросите ми отговаряше едносрично и след дълга пауза. Рестик клюмаше на седлото, в последно време почти непрекъснато беше недоспал и се взползваше от всяка спокойна минута, макар че такива имаше малко.
-- Скоро пристигаме, -- предупреди ни водача.
И ние наистина усетихме, че скоро пристигаме... изведнъж се чуха викове, звън на мечове, писък на ранени и умиращи... Водачът ни заряза и побягна в посока на шума.

Aledar~