Взривът на тайнствения прах разтърси армията на Риман като земетресение; изчезнала беше цялата рота, която го съпровождаше, с изключение на няколко по чудо оцелели войника. И тъкмо те дадоха информация за събитието, за участието на външни хора в него. Риман би изпаднал в бяс, ако беше човек. Но той не беше човек и това беше ясно на всички, и най-вече - на най-близките му сподвижници. Да се направи нова магия трябваше време; време трябваше и за доставянето й с необходимите предохранителни мерки до територията на Раяна.
Така войската на Риман трябваше да разчита не на магии, а само и единствено на себе си. Войниците бяха малко обезкуражени; но скоро плъзна слух, че към похода ще се присъедини самият Риман. А с него начело те бяха непобедими.

Силният взрив се чу като тътен из цяла Раяна; той отекна и разтърси дори и Фангория. Силното зарево беше оцветило нощното небе в кървавочервено; и сред фангорийци се породи надежда. Спомнили си бяха, че според древните легенди Дракон се раждаше сред Небесна Кръв и Облачен Стон. Старците възбудено заразкаваха стари и полузабравени приказки за Дракона, носител на щастие, мир и свобода; сяка не беше отдавна, когато последните оцелели магьосници бяха призовали Дракона на помощ срещу Риман. Народът тогава беше в някаква треска... И очакваха изхода от битката, следяха полета на Дракона над Фангориатския Замък, мнозина видяха и фигурата на Господаря си високо на бойниците. А после затиснаха ушите си с ръце, за да не чуват писъка на Дракона, пронизан от магията на Риман. Драконът бе оцелял някакси, беше отлетял на юг и оттогава никой не го беше виждал. Говореше се, че е жив и събира сила; но сега надеждите на фангорийци се насочи към мисълта, че се е родил нов Дракон... сред тъмночервени облаци на залеза, сред тътена на вплели се океани, сред воплите на разкъсващото се слънце. Беше необходим нов Дракон или поне надежда, че такъв има... Защото след неуспеха на първия Дракон Риман бе издирил всички магьосници, участвали в извикването на Пазителя; и кръв се беше стичала по фангориатския площад, кръв яркочервена със слънчеви искрици, кръвта на Магията.

Aledar~