И заскитахме из тази непозната ни държава в търсене на изчезналия престолонаследник. Обикаляхме горите, за които бяхме чули във Фангория още, напразно питахме, навсякъде ни посрещаха с недоверие и гняв. Риманистите бяха нахлули в страната и се придвижваха към столицата, като помитаха по пътя си всички, които се опитваха да им попречат. Малко бяха тези смелчаги, защото нямаше ред в страната, всичко се бунтуваше. Нямаше кой да поеме защитата на Раяна; чуваше се, че Гарет с някои свои хора бил воювал и с кръвта си защитавал родината си. Тръгнахме нататък с Рестик, гладни и преуморени, в тръсене на човек, който не искаше да бъде откриван, за когото не знаехме нищо, на когото не можехме да предложим нищо...

А в това време Фарес и Ената се движеха заедно с войската на Риман, с обоза. Ената бе успяла да си намери място като готвач, и много й се искаше да натрови всички войници, но нямаше такава възможност... беше само помощничка и й даваха да бели картофи, но не и да припарва до казаните. Фарес се движеше някъде наоколо. И отначало не действаха, само наблюдаваха и събираха информация, която после прехвърляха на други осветени, а всичко рано или късно достигаше до Леков, който обработваше всичко, даваше насоки.
А когато навлязоха в Раяна, Фарес и Ената започнаха да саботират придвижването. Една нощ всички коне бяха подплашени и изчезнаха в горите, а войниците ги гониха целият следващ ден. цялата рота беше наказана. Същата седмица Ената успя да се добере до шкафа на главния готвач и сред войската плъзна странна епидемия от халюциниращи и препъващи се риманисти.
А после в главния щаб, там, където властваше Ашт, дясната ръка на Риман, дойдоха едно друго няколко вестоносци. И сред войската плъзна странен слух - Риман бил създал ново оръжие, на което никой не може да устои. Било то като черен прах, магия било, и най-дебелите стени се срутвали под въздействието му. Ената и Фарес започнаха да се ослушват и да внимават повече отвсякога. Фарес беше успял да спе4ели доверието на някои местни хора, това беше ключът му към раянци. Скоро селата, през които се придвижваше армията на Риман, бяха опразвани няколко дена по-рано. И нямаше храна за войниците, защото селяните прибираха всичко, което можеше да се яде.
Но риманистите бяха издръжливи и не се отказваха лесно. Скоро обозът беше настигнат от някакви тайнствени мъже, нарамили съндъчета. Беше направена демонстрация на новата магия... И осветените се стреснаха, защото страшно гърмеше този черен прах, а една купа със сено просто изчезна.
Двамата с Фарес се събраха вечерта да обсъдят ситуацията. И се скараха както винаги; но не беше време за кавги и дребни спорове, Раяна не можеше да оцелее при такова предизвикателство. затова двамата постигнаха съгласие, че прахът трябва да се унищожи малко преди да стигнат столицата.

Aledar~