-- Страхотно, -- каза Рамада и запълзя в същата посока, през гъстия храсталак. Последвах ги, макар че нещо в мен се свиваше... От малка имах някакъв страх от тъмни и затворени пространства, защото като дете, когато бях веднъж на гости при дядо си, бях пропаднала в някакъв кладенец, и там прекарах цял следобед. оттогава влажни и тъмни места бяха табу за мен... Но ясно беше, 4е сега нямам никакъв избор. Мушнах се в храста след тях, провирах се из трънаците, а по някое време пропаднах в някаква дупка им нещо такова. Като отворих очи, установих, че мястото е по-ужасно от най-неприятните ми очаквания, а тримата седяхме на някаква купчина мъх или нещо такова.
-- До тук добре, -- каза Рестик. -- Бях се уплашил, че няма да го намерим този ваш Стар път. Трябва да си направим факли, нали, Али?
-- Първо ще изпратим Рамада, -- а после я погледнах и добавих: -- Нали?
С тези деца никога нищо не се знаеше, току-виж поискала да дойде с нас. Но Рамада си беше добре обучена, знаеше си задълженията. Тя трябваше да доведе тук Игрил, който беше на един ден път след нас. Опитах се да си ги представя двамата - да му се налага да разчита на едно дете... като се присмиваше на мен, че съм дечко... смешно ми стана.
Преди да тръгне към селото си, Рамада ни даде последни указания - само едно нещо могла да измъкне от стариците и това била рпликата : "демони, има демони". Къде, попитах я, но тя не можеше да ми каже нищо повече. Разделихме с е с нея горе, намерихме си някакви клонаци, които да запалим с помощта на малко от скоросмъртницата, която ни дадоха в последното село, и потънахме в дебрите на мрака.
И тъмно беше,слабите ни огънчета едва мъждукаха. Беше много красиво... светлината се отразяваше в сталактитите, преливаха се цветове. Миришеше странно, на нещо развалено и прогнило, и това разваляше цялото удоволствие от хладния въздух; беше ме страх отнякъде да не излети някой проклет прилеп, те се криеха по такива места, а от дядо си знаех, че огънят ги паши и стават нападателни.
Повървяхме малко, заобикаляйки странните скални образувания, и се движехме по някакво подобие на пътека. Ставаше все по тъмно и по-студено, отвътре лъхаше студ, който проникваше до мозъка на костите. С Рестик шепнехме, защото ни обхвана някакъв неестествен ужас. Твърде рязка бе промяната - от слънчевия обед се намъкнахме в някаквъв нощен кошмар.
-- Чакай! -- прошепна Рестик остро. -- Тук има някакъв надпис.
И наистина... след един от завоите по пътя попаднахме на каменна стена, изписана с особени букви, букви, които си личаха дори на тъмно, защото излъчваха своя си светлина.

Страннико, оттук нататък почва ад --
охрана има призрачния град;
и помощ не търси във светлина...
разчитай първо ти на смелостта.

-- Ха! -- захили се Рестик. -- Такива най ги мразя. Какво е това, има ли смисъл въобще? Аз не го виждам.
-- Има и още нещо, -- рекох и се наведох, приклекнах долу ниско. -- Рисунка някаква.
Двамата се втренчихме.
-- Прилича ми на око с превръзка... или нещо такова.
Седнах на пода и се замислих. Нещо бях учила едно време, но какво беше... Нещо ми говореше Ариан Мага... но кой да слуша... нещо за демони... А!
-- Рестик, слушай ме добре. Има много легенди за демони, не мога да си спомня всичко, но има някои неща, които ми се въртят из главата... Случва се демоните да се местят и да се настаняват в такива пещери, затова хората са престанали да минават оттук. Надписът предупреждава за това.
-- Ми що не кажат просто : "Внимание, гладен и противен демон в пещерата!", ами ръсят такива неща, дето никой не ги разбира?
-- Това е езика на Древните, хората са говорели само в стихове... остави това. Знаеш ли, демоните в никакъв, ама никакъв случай не бива да ги гледаш. Иначе няма да излезеш оттук.
Откъснах парче от ризата си и му вързах очите. После се огледах, за да определя посоката, в която трябва да се движим, и вързах и моите.
-- Шегуваш се, Али, -- замрънка той. -- Тук така или ина4е нищо не се вижда, какви ти демони ще гледам... Пък ми е любопитно как изглеждат, пустите!
-- Затова ти връзвам очите, любопитко! И да не си свалил превръзката, ще ти издерат очите, имай го впредвид!
Хванах го за ръка и тръгнахме.

Aledar~