Сутринта се отправихме към мястто, което й бяха посочили някакви вековни старици... И се залутахме из разни камънаци, из разни шипки, не ти е работа направо... Аз и Рестик бяхме издрани още след десетина минути, само Рамада си изглеждаше все така подредена и спретната. Възхитих й се... Сред късноавгустовската жега бях плувнала в пот, Рестик изглеждаше както аз се чувствах... уморен и мръсен... И ми идеше да се откажа по едно време, но как да се предам пред очите на две деца, които ми имаха някакво доверие на всичкото отгоре? И продължавахме да се врем из разни бодливи храсталаци. Тук нямаше стена... Имаше отвесни скали, които биха обезкуражили всеки натрапник. Вече започвах да се чудя, дали въобще това е мястото... Накрая и тримата по моя "заповед" седнахме да си починем. Рамада толкова често бешевъзкликвала, че вижда нещо,че нервите ми бяха размазани от напрежение и всеки шум ме караше да се стряскам...
Топлината ме приспиваше и може би щях да се унеса, ако внезапен шум не ме накара да подскоча. После се засмях на страха си, защото от един от храстите беше изкочил някакъв язовец или нещо подобно. Горкото животинче явно беше подплашено от нас...
-- яяяя, -- каза Рестик. -- Откъде се появи това животно?
И залази натам, откъдето се беше появил язовеца...
-- Рестик, внимавай, може да има змии, -- рекох му. Той не отговори, беше се загубил някъде. -- рестик? Рестик?
-- Тук има пещера, Али. Пещера. Огромна пещера.
така открихме прохода към Раяна.

Aledar~

Редактирано от Aledar на 14.04.02 22:02.