Една сутрин потеглихме рано... Бях се поддала на увещанието му да побързаме, макар че нямаше закъде толкова да се бърза, поне според мен. рано-рано се качихме на конете си и се отправихме в галоп право на запад, към границата на Раяна. Днес трябваше да я достигнем, близо беше. И знаех, че трябва да се внимава, защото имаше много следи от коне, риманистите скоро бяха минали оттук в пътя си съм чуждата граница. След един завой Рестик, който беше точно пред мен, рязко дръпна юзите на коня си, поради което за малко да се забия в задницата на жребеца му. Отворих си устата да му кажа нещо не особено подходящо за устата на дама, но бързо замлъкнах, защото видях това, което видя и той - на две стрели разстояние се движеше конвой от черни конници. Бяхме стигнали риманистите и за малко да се забучим право в тях...
Бързо свърнахме от пътя и се залутахме през горските пътеки, където беше сравнително по-безопасно.
Вечерта пред нас изникна някакво зарево - много огньове бяха запалени. Бяхме стигнали границата с Раяна.
Оставих коня си вързан в лагера и се отправих на разузнаване. Бавно, мравешки бавно се затътрих през клонаци и шума, през бодливи храси все по-напред и по-напред...
Границата беше разположена в самата гора. Всъщност... остатъците от граница, защото малката къща, която служеше за пост на пазачите, беше срината, поляната беше пооголена и десетки огньове сочеха мястото, което бяха избрали риманистие за почивка. И почваше оградата. Хората от близките села ми бяха разказали за нея - дълга каменна ограда, висока два човешки боя, опасваше цялата граница. И не можеше да се мине.
Почувствах се глупаво. Толкова път изминах... а сега не знам как да прекося една стена. Селяните ми бяха казали, че тя се охранява по цялата й дължина,. поне се беше охранявала доскоро едновременно от риманисти и раянци. размириците в Раяна бяха лишили границата й от защита...
Чух шумолене, което идваше някъде отстрани. Първо си помислих, че Рестик не ме е послушал и вместо да пази лагера ме беше последвал; но после видях, че някакво момиче пълзи откъм лагера на риманистите, като се опитва да вдига възможно най-малко шум. Че беше жена в тъмнината можех да разбера само по дребната й фигурка. А тя се приближаваше правио към мен. Ясно беше, че не е от риманистите, щом се прокрадва така в мрака. Изчаках я да мине покрай мен и я хванах здраво, като се постарах да й запуша устата. не исках да ми се разпищи или нещо такова. А тя като започна да се дърпа... едва я удържах, трбваше да легна върху нея с цялото си тяло, за да не ми се изплъзне. Мълчаливо се борехме; накрая я разтърсих здравата, абях заякнала тогава... и тя се усети, че и двете сме в еднаква ситуация, направи някакъв знак да я пусна.
Пуснах я и се отправих след нея.

Aledar~