Не знам защо точно Игрил се беше настанил в главата ми и мисълта за него ме тормозеше. Исках най-сетне да го хвана някак... исках обяснение за много неща, за отношението му... макар да знаех, че дори и да се опитам да го притисна, той ще ми се измъкне мазно-мазно. С тези нерадостни мисли получих упътване за посоката към Раяна от Фарес и с Рестик се отправихме нататък. Пътуването ни беше сравнително леко - повечето риманисти бяха минали вече от тук и опасност почти не ни грози, макар че глад цареше из тези територии... Откъдето беше минала армията на Риман, не оставаше нищо за ядене, а хората бяха потънали в мъка. Все пак внимавахме, аз си настоявах на това. Имахме важна задача и последното, от което имахме нужда сега, беше прибързаността и ентусиазма на рестик да ни набута в някакъв проблем. леков ми беше дал напътствия в кои села и при кои семейства можем да оставаме. И по пътя продължих това, което бях правила толкова дълго, че ми беше станало като навик - да окуражавам хората, изпаднали в някаква ужасна апатия след пораженията, нанесени от риманистите по пътя. Рестик свикна бързо с темпото, учеше се да говори, опитваше се по-точно, и беше много всеотдаен... особено по отношение на мен. А това някак не ми харесваше, обхвана ме опасение, че може да се привърже прекалено много. Така ме беше учил още Горан - не се привързвай към нищо и никой прекалено много, всеки е важен, но не толкова, че работата да загуби повече от един член. А после Леков ми доуточни това правило - ако можеш, помогни на приятеля си, но не и докрай - ако разбереш, че няма смисъл, не рискувай и своя живот, спаси го, защото животът ти не ти принадлежи само на теб...

странна мисъл...

Общо взето бързо се отправяхме на запад, към Раяна. Яздехме из гъстите Фангорийски гори, нощем спяхме край малък и набързо стъкнат огън, а Рестик се грижеше почти за всичко. Оцених грижите му - той осгуряваше храна понякога, ходеше на лов, не ме оставяше да пипвам почти нищо. Да, знаех, че от него ще излезе нещо свястно... личеше му в очите. само да не беше толкова привързан към мен...

Aledar~