Риман се изправи от креслото си и отправи към генералите си усмивка, която ги смръзна. Дори Ашт, който го познаваше от десетилетия, не можеше да свикне с тази нова за всички външност. Старецът бе разколебан; през целия си живот бе смятал красивите мъже за лигльовци. А този... този му беше господар и притежаваше външност на... на демон. Демон, който приема различни форми и облик, но винаги е изкусител...
Риман кимна леко към сътрудниците си и напусна стаята. Настъпи мълчание.
Макар и равни по длъжност и задължения, между генералите съществуваше вечно съперничество. Сега им беше малко трудно да преодолеят бариерата на съревнованието и да заговорят открито.
-- Какво... мислите? -- попита Нила несигурно. С дясната си ръка тя въртеше кичур от косата си, което винаги бе знак, че е сериозно разтревожена. Илнем отбеляза нервността й с вътрешна усмивка.
-- Няма какво да мислим, девойко, просто ще изпълняваме! -- изръмжа Ашт и подръпна войнствено мустака си. Знаеше си той, че жена в състава на най-близките хора на Риман ще е проблем. Жените бяха създадени, за да се грижат за мъжете, а не за да си бутат любопитните носове във военни въпроси и стратегии. И така нищо не разбираха, сумтеше Ашт, и недоволстваше за назначението на Нила дори и пред Риман. Е, трябваше да се признае, че Нила бе незаменим инквизитор, умееше да накара и най-твърдите мъже да хленчат; но да стане генерал, пфу! Старецът се замисли дълбоко и си спомни за онова многообещаващо момче... как му беше името.... а, да! Горан. Прекрасно си изпълняваше задачата, докато някаква женска не му обърка главата. Тази идея още повече помрачи лицето му и той загледа Нила с диво настървение.
-- Господарят заповяда да си разпределим задачите, -- реши да се намеси Илнем. -- Кой ще се заеме с Гарет?
-- Гарет, жалкият престолонаследник..., -- ухили се Нила зловещо. И какво има да се заемама с него? Той е свършен.
-- Готова ли си да го поемеш като задача? Намираш го и го унищожаваш. Това е - няма престолонаследник, няма власт, няма държава.
-- Много си прав за това, момче. Пък и най-добре ще е ти, моме, да търчиш из горите и да срелящ по принцове. По ти подхожда на възрастта, -- каза Ашт. Нила му хвърли злобен поглед и се замисли... Наистина, идеята й допадаше. Пък и ако заловеше Гарет, можеше да й се удаде възможност да си поиграе малко... -- Илнем, кой ще поеме обсадата на раянския дворец? Ти или аз?
-- Ашт, ти си учатвал в десетки обсади; по мое време Фангория не е воювала с друг освен със собствените си "плъхове", както ги наричаш. Затова предпочитам да ти преотстъпя тази чест.
-- За мен наистина е чест, -- старецът блесна целият... Щеше да му се изпълни мечтата да подуши отново кръв, да усеща под старите си кокали вибрациите на конските мускули, да спи на войнишко одеало в палатка, да чува гласовете на силни и уверени войници... Това не можеше да се сравни с нищо друго.
-- А за мен, приятели, -- завърши Илнем, -- остава да се заема с коварния чичо, който узурпира така непредвидливо трона... Предполагам, че ще се зарадва на пратеничеството от страна на Риман... в мое лице... и ще ме приюти в замъка си. Ашт, работата ти няма да е трудна... Може би замъкът ще се предаде сам.
Илнем се усмихна... и усмивката му наподобяваше усмивката на Риман.

Aledar~

Редактирано от Aledar на 09.02.02 19:57.