Стаята беше малка и сумрачна. Може би затова по време на властването на фангорийските крале се използваше доста рядко и то само от членовете на кралското семейство, търсещи спокойствие и самота. Прозорците й бяха засенчени от мъхести тъмнозелени завеси от тежко кадифе; имаше няколко удобни кресла с избродирани облегалки, широка дъбова маса. Стените не бяха покрити с разточителния сатен, плъзнал по всички салони и спални; тук се разчиташе не на лукса и охолството, а на приглушените тоное, успокояващи окото.
Креслото начело на масата беше заето от Риман. От известно време той беше изоставил познатото наметало с качулка и беше показал лицето си на народа. Слухът за красотата му разтърси Фангория... Риман беше установил, че красотата понякога е по-силно оръжие от заплахата или насилието; хората бяха подвластни на хубостта, тя беше магията, единствената магия, освен любовта.
Затова той седеше сега в креслото си с открито лице, с морски очи, вперени в тавана. Сякаш блестеше в полумрака с някаква тиха и неестествена светлина, която се плъзваше по светлата му коса... Пръстите му бяха вплетени; погледът - впит в тавана, и ако помощниците му не го познаваха, биха приели особеното му състояние за замечтаност.
Всъщност Риман не мечтаеше. Той просто не беше човек.
Останалите три кресла бяха заети от генералите му. Отляво седеше Нила, инквизиторката. от няколко месеца тя заместваше предишния генерал, когото осветенмите плениха по време на отчаяна и до голяма степен импровизирана засада. Риман трудно беше прежалил Савин, но не защото толкова ценеше личността му, а защото Савин беше много компетентен пълководец и отличен стратег. Приемаше се, че тъкмо той е дясна ръка на Риман. Белиал обаче знаеше, че ако Савин се спасеше по някакъв начин от осветените, би попаднал дирекно в тъмницата на Замъка. Бунтовниците бяха по-добре осведомени отвсякога, което означаваше, че генералът се е разприказвал.
Риман известно време се колебаеше дали първо да не предприеме настъпление спрямо осветените, преди да се заеме с раяните. Наистина трудно би могла да се води война когато вътрешният ти двор пламти... Но държавата Раяна се славеше с малките си размери и с огромните находища на железни руди; а Фангорийската войска се нуждаеше спешно от много мечове, накрайници за стрелите, плетени ризници, щитове, щлемове... А точно сега Раяна беше разтърсвана от междуособни войни. След смъртта на краля, за когото се смяташе, че е бил отровен от собствения си брат, престолонаследникът бе изчезнал, за да се избави от подобна съдба. Предполагаемият отровител бе предявил претенциите си за престола и част от благородниците го подкрепяха. Тогава Гарет, синът на мъртвия крал, беше повел своята вътрешна война. С помощта на верните на баща му хора Гарет бе събрал малка войска. Явно беше, че действието се развива толкова бързо, че скоро спорът ще бъде удавен в много кръв и в страната ще се възцари ред. Риман беше решил да се възползва и за няколко месеца, докато Раяна е разтърсвана от гражданска война, преди още да дойдат дълбоките снегове, да присъедини ако не цяла Раяна, то поне мините й.
Нила седеше в креслото си и го съзерцаваше; никога не беше виждала толкова красив мъж. Студенината му, вместо да я отблъсва, я караше да се гневи и да потъва все повече в света на желания и мечти?. Тя тръсна сърдито глава и се намръщи. Привлечена или не, преди всичко беше работата, затова тъмните й очи шареха неспокойно в сумраха и следяха всяко движение на Господаря.

Aledar~