Седях уморена и намусена; чаках най-после да чуя името на фангориатеца, станал мой баща. Едва ли това име щеше да ми говори нещо, но все пак... исках да знам.
-- Сигурен съм, че Аркон е бил невероятен човек, -- рече кралят и ме загледа изпитателно.
-- Всъщност... той е най-интересната фангорийска легенда, -- промърморих. -- Всъщност, исках да ви кажа нещо важно, кралю. Щом вече произходът ми е ясне, също тъй явно е, е не е справедливо тронът да бъде наследен от мен. Наирена е престолонаследникът. Ако трябва да подпиша официален отказ, ще го подпиша.
-- Глупости! -- изведнъж той съвсем загуби самообладание. -- Ти ще наследиш трона и това е крайното ми решение.
-- Но защо? Нека си говорим открито - аз съм чуждо и натрапено ви дете; между нас няма никаква кръвна връзка. Вярно е, че за мен вие сте единственият баща, който някога съм имала, и аз ще ви обичам и занапред като такъв. Но не мога да разбера, защо пренебревате единственото си дете, дете, което носи вашата кръв.
Бях от простолюдието, това си е факт...
Кралят се завъртя недоволно на стола си. Сякаш се опитваше да се сдържи да каже нещо... А после внезапно избухна и загуби всякаква мярка. Заеквайки ми обясняваше, че през годините бе изпитвал някакви колебания, но сега бил убеден, че Наирена е абсолютно неспособна да поеме тази отговорност.
-- Дори и да я оженя, тя никога няма да е способна сама да се погрижи за кралството ни, Аледар. Колкото и да ми е болно да говоря така за детето си, не мога да разбера, как нищо не е наследила от майка ти... Мекошава е; жените могат да си позволят да притежават това качество, но не и кралиците.
-- Но... В мен няма нито капка кралска кръв! -- запротестирах, угнетена от приказките му. Не смятах, че е редно да отхвърля по този начин детето си.
-- Аледар, като пораснеш малко повече, ще разбереш, че кралете са крале по дух и се раждат такива, а не придобиват качеството по наследство.

Замълчах си. Беше прав някакси. Отчасти поне.
Трябваше да реша; можех да остана тук и да се грижа за страната си. Можех да се опитам да забравя Фангория; от друга страна - можех да й помогна със злато и оръжия; хазната можех да я източа в тази посока, без да съжалявам.
А можех и да се върна и да подуша смъртта, да почувствам кръвта по устните си, като оставя Наирена да порасне и да се попромени.



Aledar~