Понякога ми се струва, че не е нормално да говоря с цвете. А после се сещам за Блага Димитрова и книгата й "Лице". Там главната героиня, стара мома, беше силно емоционално обвързана с фикуса си. Е, поне не му беше дала име. А моята Хераста...
По дяволите, този човек се е напъхал в главата ми!!!!!!! Какво да направя? Ето... спомням си вече почти всичко и това ме тормози прекалено много. Буферът не можа да задейства и да ме спре, не искам да мисля за него, не искам, не искам, не искам, не искам!
Понякога го чувам.

Струва ми се, че за няколко месеца успях да направя от себе си едно нищо. Брависимо, Аледар!
Егати и проститутката си.
Знаеш защо:)
ne moga da spra da se 4udq
kakwo to4no ne e nared
kyde sgreshih otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
i pak otnovo.
mislq si
4e
ponqkoga
ne mojesh da spresh da greshish
zashtoto i greshkite sa priqtni


potyvam

Aledar~