|
Тема |
30 глава [re: Aledar] |
|
Автор |
Aledar (паралелист) |
|
Публикувано | 20.10.01 04:16 |
|
|
Всъщност... ако бях извадила меча си тогава, щях да го убия. Сигурна съм. Фрогът имаше невероятно действие върху човешките реакции, трансформираше всеки. Бях видяла в кръчмата страшни неща... Мъже, спокойни и тихи, след няколко чашки ставаха агресивни и търсеха повод да се посбият с някой просто така; други влизаха наперено и със самочувствие, а под влиянието на фрога се превръщаха в хленчещи баби. И което беше най-лошо- макар да знаеха, как ще завърши поредното им напиване, че изцяло ще загубят достойнството си пред другите, че ще се разнежат и захленчат, те не можеха да спрат да пият, просто не можеха. В това беше тайната на фрога - правеше от всеки това, което криеше под маските си, разкриваше лицето ти, слабостите ти. С фрога просто ставаш искрен, ставаш това, което си всъщност.
Игрил ме носеше през Тролската кръчма, а аз напразно се опитвах да се измъкна от мечешката му прегръдка или поне да достигна Армаге. Мечът ми обаче се беше заплел в някаква част от дрехата и бешеневъзможно да го извадя, а още по-малко вероятно би било да успея да го размахам. Странно, тогава за пръв и последен път ми се случи да не мога да използвам меча си, когато ми е необходим. Може би защото щях да направя огромна грешка - щях да го използвам срещу приятел.
Така че в тази абсолютно глупава ситуация се оставих да ме носят като чувал с картофи през цялата кръчма. И което беше по-лошо и много по-унизително - Игрил ме изнесе през задния вход, приближи се до реката и ме бухна направо в нея.
Странни дни бяха тогава...
Aledar~
|
| |
|
|
|