Сега какво?
СЕГА СМЕ САМИ.
Ех, това исках да избегна, но не стана. Да остана насаме с теб.
СЪС СЕБЕ СИ.
Да, със себе си също. Съвест му викам. Обясни ми приказката.
КАКВО ЗА НЕЯ?
Кой кой е.
АМИ... НЕ Е ЛИ ЯСНО? ЩОМ ПИТАШ, ЯВНО НЕ Е. СТИГА ВЪЗДИША... ТУК НЕ ПОМАГА.
ПРИКАЗКАТА - В НЕЯ ВСИЧКО Е ЯСНО. ИДЕАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗА НА БАЩАТА, МАЙКАТА Е МЪРТВА... ВСИЧКО Е ОБЪРНАТО. ЛЕКОВ Е МЕЧТАТА ТИ ЗА СИГУРНОСТ И СТРЕМЕЖЪТ ТИ КЪМ ФИГУРАТА НА МЪЖА-ЗАЩИТНИК, КОЙТО СЕ ПОЯВЯВА В НЕОБХОДИМИЯ МОМЕНТ. ГОРАН - ТОВА СА МЪЖЕТЕ В ЖИВОТА ТИ, ОБИЧАШ ДА ГИ УНИЩОЖАВАШ МАЙ.
Не май. Наистина ги унищожавам. Прегазвам ги, без да го усещат.
А РИМАН... ЗА НЕГО НАКРАЯ. АРМАНИЯ Е ДУШАТА ТИ; ФАНГОРИАТ Е СЪРЦЕТО ТИ. РИМАН ПОИСКА ДУШАТА ТИ, А ТИ ПРЕДПОЧЕТЕ ДА СКОЧИШ ОТ КУЛАТА, ОТКОЛКОТО ДА НАПРАВИШ СДЕЛКА С ДУШАТА СИ. Е, СЕГА ЩЕ ТИ СЕ НАЛОЖИ.
РИМАН - ТОВА СИ ТИ. ТЪМНАТА ТИ ПОЛОВИНА... МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ СИ ПРЕХВЪРЛИЛА ТЯЛОТО СИ НА НЕГО - ТОЙ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ОТ ГЕРОИТЕ, КОЙТО ФИЗИЧЕСКИ ПРИЛИЧА НА ТЕБ. ТИ СИ РИМАН, ЧАСТ ОТ ТЕБ Е РИМАН.
Ъх.
ЪХ Я. ТУК НЕ ГОВОРЯ ЗА КРАСОТАТА. ТЯ НЕ Е ВАЖНА.
Не може да е така.
ЗАЩО НЕ СИ ПРИЗНАЕШ, ЧЕ НЕ МОЖЕШ ДА ГО МРАЗИШ? АЛЕДАР МОЖЕ, НО ТИ НЕ МОЖЕШ. ВСЪЩНОСТ... ВЪЗХИЩАВАШ МУ СЕ.
Не.
ПОМИСЛИ... ПОМИСЛИ КАК ГОВОРИШ ЗА НЕГО. ПОМИСЛИ КАК ГО ОПРЕДЕЛЯШ В МИСЛИТЕ СИ: РИМАН Е ТАЗИ ЧАСТ ОТ ТЕБ, КОЯТО ВИДИМО МРАЗИШ, НО ПОДСЪЗНАТЕЛНО СИ ПРИВЛЕЧЕНА, ЗАЩОТО ТОЙ Е АНТИПОДЪТ ТИ МОРАЛНО. ТЪМНАТА ТИ ПОЛОВИНА, КОЯТО МОЖЕ ДА Е ТЪМНА, НО ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ НЕ Я ОБИЧАШ. НЕЩО ПОВЕЧЕ - МАЙ ОБИЧАШ ПОВЕЧЕ ТЪМНАТА ОТ СВЕТЛАТА. ХВЪРЛИ АЛЕДАР ОТ КУЛАТА, А ТЯ Е СВЕТЛАТА ТИ ПОЛОВИНА. ЗАТОВА ПЪК РИМАН ТИ Е БЕЗСМЪРТЕН... ВСИЧКО СИ ИМА СВОЕТО ОБЯСНЕНИЕ.
ВСЪЩНОСТ... СТИГА ИГРИ.
аз не играя.
играеш... със себе си играеш.
и се забавлявам.
това ирония ли е?
ами да.
и какво?
обичам да се наранявам. и колкото повече боли, толкова повече се наранявам.
мазохизъм?
не винаги. понякога наказание за нещо, което съм сторила.
какво си сторила?
въпросът е май какво не съм сторила... бездействието ме убива. заото владея поведението си, но не винаги владея недействията си.
кажи ми за докосването.
какво за него?
кажи ми.
не знам. мислех, че е от една травма; а после се оказва, че едва ли тази травма би оказала такова действие... противодеjstvieto ne otgovarq na dejstvieto, prekaleno silna reakciq na malyk draznitel. togava zapo4nah da tyrsq druga pri`ina - nqkoi da mi e posqgal, naprimer, v detstvoto, a az da sym gopokrila tolkowa dylboko, 4e da ne moga da si spomnq. slu4va se, pone v knigite pishe taka, da pokriesh nqkoe sybitie, osobeno ako e mnogo travmirashto, da go zabravish. i naistina go zabravqsh syznatelno, a posle mu jyneshplodovete... taka misleh.
a posle?
prerovih si minaloto otzad napred i obratno i pak i pak do poluda v trysene na neshto. ne mojah a otkriq nishto, a pak se vloshavam, pak mie gadno da me dokosvat, ne moga da go preodoleq vytreshno. nau4ih se da go preodolqvam vynshno - izkliu4vam syznanieto ot funkciq dopir i ne useshtam nishto. izkliu4vam oba4e maj i neshto drugo, neshto... syznatelnoto? vyzmojno e.
zashto?
ne znam, ne zavisi ot men. tyrsih pri4inata, bqh podgotvena za vsi4ko po4ti, no se okaza, 4e e nqkakvo drugo izkrivqvane, ne e ot tozi jivot.
prerajdane?
slu4valo mi se e. imam spomen... no ne znam... oh... samo...
kakvo?
sega mi hrumna.
kakvo?
ami... za syrceto... bolkite v syrceto si gi lepnah ot edin 4ovek, poeh 4ast ot nego v sebe si, za da moga da mu pomogna. nesyznatelno... ne iskah. posle 4ak razbrah, 4e komuto svetish, vzimash 4ast ot nego, tazi 4ast, na koqto se opitvash da povliqesh. sega go razbrah.
i?
ami pomislih... 4e svetih na edno momi4e... a pri nego, e , ne sym sigurna... moje da e imalo takyv element, po4ti sigurna sym.
parazit...
ne znam, ne moga da vladeq nishto. ne mi e po silite da svetq syznatelno, po-4esto stava tyj... dori i da se zamislq - kazah ve4e, 4e prirodata ne tyrpi vakuum. shtom vzimam ot nqkoi, zna4i mu davm ot sebe si. shvashtash li.
maj da.
mnogo kofti taka... da poemash vsi4ko v sebe si, osobeno ot hora, koito ne sa dobre... i da ostava v teb. taka 4e dokosvaneto si ostava... tabu? nesyznatelno tabu. zakliu4vane.
kaji mi za omrazata.
mrazq... mrazeh... mrazeh.
i?
vredq. i prestanah da mrazq. potushih go. a tova e vredno, zashtoto...
zashtoto potusheno 4uvstvo 4esto stava koshmar.
kato moite koshmari za neshta, koito shte stanat.
tova lisynuvash?
ponqkoga da. i mi ostava da 4akam. a nqkoi stanaha ve4e. mrazq gi tezi synishta. misleh si, 4e mi vliqe televizoryt, 4e ne biva da 4eta ili gledam voini...
a to?
a to... idva armagedon, po nqkakyv osoben na4in mi dava da razbera,m 4e i az si imam mqstoto tam. znaeshli, pyrvoto mi ime... kogato sa me izvejdal;i ot rodilnoto, ne symimala oficialno ime, nashite ne sa mogli da reshat kakvo ime da mi dadat, zatova edna sedmica sym bila bez ime... pyrvoto ime, koeto sym nosila, e dadeno ot brat mi i glasi Bela. 4ak predi nqkolko dni razbrah,kakvo ozna4ava bella na latinski - Voina. Vojna. Pyrvoto mi ime e Vojna. War, za nerazbralite. i kak da vyrvq s tova ime?
a drugite imena?
otkazah se ot oficialnoto si ime, i ako nqkoga oga, shte go smenq i oficialno. po dqvolite, ne reagiram na nego.
hm?
ami... kato me vikat, ne se obryshtam; sega nikoj ne mi kazva taka, otu4ih gi. majka mi prodyljava da me nari4a Bela s udarenie na pyrvata sri4ka... Wojna.
stranno.
ami za men ne e. normalno. pri men vsi4ko nenormalno e normalno i obratno.
zashto? za imeto, zashto?
eh, ostava da me pitash, kyde mi e biografiqta sled '94. vse edno 4e sym se zagubila. i stranno e, 4e dori naj-blizkite mi priqteli ne se 4udqt, kakvo e stavalo s men sled '94, vse edno 4e... togava...
kakvo?
togava sym umrqla.
e bravo.
ami tyj si e. biografiqta mi svyrshva togava, ottam natatyk moga da pisha samo glad i mizeriq, glad i mizeriq, glad i mizeriq, no ve4e nqma bolka, zashtoto myrtvite ne gi boli.
tova li iskashe?
tova iskah, da ne me boli, iskah da se pokriq i da zabravq. nishto ne si spomnqm ot 94 nasam... nishto. amneziq, i to ot naj-gadnite. zashtoto vsyshtnost ne iskam da si spomqnm, kakvo sym pravila togava. 6 zagubeni godimi bez spomeni.
tova ne e amneziq, a bqgstvo.
bqgam, da. dori se nadqvam, 4e malko shte sa tyrpelivite, koito shte stignat 4ak do tuk v 4eteneto. i tova e bqgstvo. vsyshtnost... ne se 4uvstvam sigurna. zatova bqgam, vse bqgam.no ot sebe si ne moj izbqga, nali?
ne, ne mojesh, vse nqkoga idva vreme za ravnosmetka.
tova vreme doide i e redno da si platq za vsi4ko. i shte si platq, zashtoto edno ot malkoto neshta, koito moga, e da nosq otgovornost za sebe si i za dejstviqta si i da ne si tyrsq opravdaniq. moga da bqgam, no to se natrupva, i rano ili kysno... idva vremeto da si platish.

Aledar~