Моля за позволение да го изведа.

ТЪЙ ДА БЪДЕ.

Нагоре, Аледар, нагоре по стълбите. Веднага, преди да е размислил.

Нагоре.

Еллем, мечът... Ще получиш меч, съвсем паралелен. Мисля, че ще ти е необходим...

Нагоре....

За какво... ами... ще те пази. Нека бъде меч, с позволението на Другия!

Еллем, взимай го.

Името му е Едон. Това ти е за спомен от Тъмното царство... Аз за жалост трябва да остана тук още за малко... Мечът ти... Едон... ами така ставаш рицар един вид. Използвай го за добро... иначе ще го загубиш. Съжалявам, че така набързо стана... но така е по-сигурно за теб. По-късно ще можеш да се присъединиш към приказката, ако желаеш. Искам да те помоля да не отваряш това, което си оставил тук. Забрави го.

Небе! Хвала на Дракона!

Еллем, обичам те. Дано ме разбираш правилно... Но трябва да се върна. Нещата, които си оставил тук, наистина са тук; нещата, които си взел, са в теб. Не знам кога ще се прояви, предполагам, че вече започва да действа. Аледар, като излезете на площадката, пусни Еллем. А после ще трябва да се върнеш.

Авторе, ти си луда!

Благодаря. Изпълнявай, моля.
Еллем, ти получи ново име, получи и меч... може да се каже, че вече не си това, което си бил. Казвам ти, не знам, кога ще проличи... но ще проличи. Бъди здрав!
Аледар, кажи, че го извеждаш.

Еллем, извеждам те. Тъй да стане, както каза авторът.

Aledar~