Тъмно е, авторе, нищо не виждам.

Нека бъде светлина, Други!

Пак е тъмно... Демоне, какъв е този сумрак? Стълби.

Накъде водят?

Нагоре и надолу. Стълбище, на стълбище сме.

Слизайте надолу.

Ама нагоре има светлина!

Надолу.

Хубаво. Надолу, Еллем.

Еллем, може би тук е мястото да обясня нещо за паралелите. Повечето ми приятели, особено виртуалните, са вплетени тук, в паралелната ми приказка, но само като отражения. В отделни реплики, в отделни жестове... Не присъстват, просто ги отразявам. Не са постоянно един герой... теб например съм те вплела в образа на арилията. Но сега е друго. Приказката не е приказка, аз не мога да владея нещата... мога само да опитам да направя нещо за теб. И си мисля, че имаш достатъчно вяра, щом все пак се съгласи да дойдеш. Дори и да си го направил просто ей така, за да ми угодиш... това ще си има своите последствия за теб. Това не ти казах преди - независимо от изхода за мен, за теб изходът ще е благополучен. Т.е. - това, което съм подписала и подпечатала, си остава подписано и подпечатано.
Мразя стълбите...

Свършиха, авторе. В някаква стая сме, пак сумрак... Огромна зала... има кресло, празно е. Няма никой на него.

Поклони се. Оттук аз ще говоря вече, Аледар.

Aledar~