Рестик стоеше гордо изпънат - това беше огромна чест, да бъде представен лично на Леков.
А Леков и Жилото стояха около масата, на което беше поставено Нещото. Приличаше на... на какво приличаше? Нещо като мъгла, в която проблясваха малки мълнийки.
-- Значи не е имало тяло, така ли? -- попита за трети път недоверчиво Жилото и погледна Рестик с явното желание да го смути.
-- Нямаше. Само това падна, по-точно - се спусна.
-- Никога не съм виждал подобно нещо, -- рече Леков и посегна към малкото кълбо, висящо неподвижно на една педя над масата. Взе го в шепите си, леко го натисна - Нещото се разпространи в други посоки, но си остана безформено и разноцветно.
-- Това е най-красивото нещо, което съм виждал, -- допълни той. -- И това сега е Аледар?
-- Явно, -- намеси се Рестик гордо, опитвайки се да прикрие лекото зъзнене, което го обхващаше отвреме на време.
Мъглата, която беше Аледар, помръдна някак... а на Леков му се струваше, че видимо намалява по размери.
-- Сега какво? -- обърна се той към Жилото. -- Това пък какво да го правим? И защо не е имало тяло?
-- Искаш да ми кажеш, че предпочиташ Аледар да е мъртва? -- попита иронично Жилото, който беше известен с това, че никога не си мереше приказките. -- А това, каквото и да е то, е живо.
-- Не съм и чувал за такива случаи... -- продължи да се мръщи Леков, но кълбото се мръдна към него и неизвестно защо той се усмихна така, както отдавна не го бяха виждали да се усмихва. -- Всъщност, опасявам се, че не може толкова крехко нещо да е живо дълго време. Трябва му тяло. А единственият, който може да направи нещо по въпроса, поне да даде информация, е Вещицата.
-- Шефе, ти си луд, -- рече Жилото. -- Къде се е чуло и видяло да търсим помощ от Вещицата!
-- Някой трябва да я занесе там, -- намеси се пак Рестик. Момчето наистина много искаше да стане герой.
-- Не мога да оставя Аледар в ръцете на едно хлапе. Аз ще отида, -- изсумтя Леков. Тогава Жилотого дръпна настрани и започна спор. Колкото и да напрягаше слуха си, Рестик не можеше да чуе нищо. А спорът в общи линии се състоеше в това, че Жилото припомняше на Леков някои неприятни истини... и му говореше за отговорност и глупостта да се търчи след фусти.
Aledar~Редактирано от Aledar на 06.09.01 16:15.
|