Аледар много грешеше, като мислеше, че Леков си почива тази зима, принуден от снеговете да се установи на едно място.
Всъщност Леков мислеше за работата; и ако беше почивал някъде, то това беше по принуда, из високите планински селца, докато някой водач събере смелост да го преведе през преспите до следващото село. А когато зимата поумекна, Леков съсредоточи вниманието си върху друг проблем, който май му беше още по-болезнен и от полуразпадналата се мрежа. И този проблем беше Аледар. Защото из народа беше плъзнал слух, че е жива, а осветеният отдавна знаеше, че никой слух не плъзва без някаква основа, без основание. Темата за Аледар му беше много по-болезнена, отколкото искаше да си признае. Затова с омекването на зимата Леков изостави планината, за да се върне в централната част от страната и да се поослуша за новини. По пътя си се срещна с много от съмишлениците, някои похвали, защото не бяха зарязвали работата си и действаха по въпроса с пробуждането на селата и градовете и създаването на отганизация; други укори за мързела и заплаши с отлъчване; от трети получи интересна информация. И тъй като осветените от първия и третия вид преобладаваха, Леков се добра до централните равнинни части обнадежден и информиран. Мрежата бе възстановена. И понякога, когато нощем се криеше в някоя плевня или в дома на съмишленици, той се чудеше, до каква степен работата на Аркон се беше разраснала...
Тогава срещна Жилото, прочутото Жило, което беше един от най-добрите му помошници и съмишленици. По принцип Жилото действаше без какъвто и да е страх долу, в равнината... външността му го закриляше, защото беше дребничък, грозноват и напълно невзрачен. Но зад това тяло се криеше невероятна целенасоченост и съобразителност. Тъкмо Жилото му разказа всички слухове - и което беше по-важно - можеше да ги докаже.
Aledar~
|