-- Ами..., -- рече Риман и малко заекна даже... -- Обичам ви.
Леле, каква комедия стана! Като тези, които гледах като дете в замъка на баща си, когато идваха пътуващите театри. Не знам защо и сега се чувствах така... като на сцена. Наклоних глава надясно - този навик си го имам оттогава... и малко оставаше да се изсмея. А той започна да говори и колкото повече говореше, толкова повече смехът ми потъваше надолу и надолу... Хич не ми беше смешно. Защото се уплаших.
Какво беше за мен да слушам подобни признания? как още като ме видял за пръв път на площада... когато съм се изправила... и той ме бил видял... после... да съм му била простяла за Горан, от ревност бил нагласил нещата... пък и не знаел, че толкова много държа на него... мислел бил, че ще ми е приятно да убия този, който е провалил работата на осветените... късно бил разбрал за татуировката.... да съм му била простяла... да съм била милостива...
Говореше и се приближаваше бавно... Опитах се да не слушам, защото думите му бяха отровни... но те се продираха през съзнанието ми и не можех, просто не можех да не ги чувам.
-- Аз знам, че се отнесох към вас жестоко... и ви държах пленена... но просто не можех да превъзмогна себе си...
Тогава гледах Феарад.
Риман проследи погледа ми и ми предложи да си го взема...
-- Не! -- рекох. -- За какво ми е?
Наистина, за какво ми беше мечът? Вярвах на Горан, вярвах, че не е успял да го убие... спомнях си и думите му, да не вярвам на магьосника за нищо на света... каквото и да ми говори, да не вярвам.
-- Толкова ли съм ви противен? -- тези думи прорязаха съзнанието ми, защото в тях чух нещо истинско, не знам какво...
-- Не, -- казах, и помислих за Армания.
Да, преди месеци, когато баща ми щеше да ме задомява... Тогава още не мислех за Армания. А сега тя толкова ми липсваше, имаше такава цена за мен... И май бях готова на всичко, за да я защитя. Само се надявах Риман да не усети слабостта ми... А после заговори другото ми аз, онова, чепатото, което не се поддаваше на дресировка и възпитание...
-- Никога не бих се омъжила за вас, това е.
Свих устни... Нека става каквото си ще! Нима имаше значение?


Aledar~