Все едно че сцената се повтаряше... тълпата, плщадът... зави ми се свят, Леков ме подхвана през рамене, а аз го отблъснах гневно.
-- не ме пипай! -- изсъсках. -- Не ме докосвай никога повече!
-- Всички на колене, почетете Риман, господаря си! -- изкрещя Говорителят.
Около мен всичко се сниши. Леков се опита да ме дръпне, но аз останах като закована. Хоарата около мен започнаха да се отдръпват страхливо, все едно неподчинението ми щеше да им навреди.
Видях как Риман излезе, придружен от телохранителите си. Седна на трона. И ме видя. Поне така ми се стори, защото отново беше с качлката и наметалото.... просто се обърна в моя посока.
А аз видях Горан. Водеха го отзад... почти го носеха. Изглеждаше... пребит? По-зле, изглеждаше като смазан. Ръцете му бяха вързани отзад, двама риманисти го влачеха... А той шареше с поглед. Търсеше мен.
започнах да си пробивам път през тълпата. тя сама се разтваряше пред мен, а след мен се затваряше като вълните на някакво море. леков се беше отказал да ме спира... А аз можех само да вървя напред, към съдбата си. Towa be[e, nqma[e myrdane. Goran se opita da aprawi nqkakyw vest, da me spre, weroqtno, no polu`i udyr в стомаха и се сви на две. Пък и... къде щях да се скрия? Какщях да избягам? как щях да избягам от себе си?
Излязох до редицата телохранители и те разтвориха редиците си пред мен. Стигнах до подножието на престола на Риман и там спрях. Погледнахме се. За пръв пт се погледнахме. Опитах се да надникна под наметалото, под качулката... но там сякаш нямаше нищо.
-- Ето ме, -- рекох.
--- Добре дошла, принцесо, -- рече Говорителят. Риман само кимна с глава в съгласие.
-- Разбрах, че това е цената на живота му, -- рекох и посочих Горан. -- Искаш мен - имаш ме.
Усещах как отзад тълпата се вълнува... Всичко вибрираше, цялото това мълчание се еше пропукало и се чуваха отделни възбудени гласове.
-- Тишина! -- кресна Говорителят и шумът спадна, както когато река се прибира в коритото си.
-- Пусни го, -- казах.
-- Не толкова бързо, принцесо, -- изхъхри Говорителят, защото явно с последния крясък се беше пренапрегнал. -- Риман има своите условия.
-- Приемам ги. Пуснете го.
-- Приемаш ги, преди да си ги чула? -- рече Говорителят.
-- Глупава надувка си ти, -- присмях му се и той почервеня. зад мен тълпата пак се завълнува. И замлъкна сама, за да може да слуша.