Вестта за чудото се разнесе из областта... отказвах да правя опити повече, още повече че бях наясно, че не съм аз създателят на тези пламъци, избликнали така внезапно от нищото.
Но слуховете си бяха по-силни от всякакви чудеса и магии. Хората вече ни посрещаха с отворени обятия, гледаха ни и сякаш отгатваха желанията ни. такъв престиж... постигнат с някакво си чудо, надхвърляше всякакви речи,всякаква смелост. И това беше жалко... жалко за усилията на всички светещи. Дори вестоносци от централна Фангория носеха новини за някакви принцеси, които творели чудеса. Легендата се изпълнявала - това твърдяха всички... а аз още не знаех, защо при думата за легендата лицата на Леков и Горан помръкваха така внезапно. Беше ми приятно да се възползвам от привилегиите си... и го правех. станах глезеното дете на всяко село, в което стъпвахме. Хората се вслушваха в думите на Леков, но гледаха мен. Понякога се чудех, дали това го дразни - бях се появила тепърва от няколкомесеца, а пе4елех повече привърженици без да казвам нищо, със самото си присъствие.
Но той не показваше никакви признаци на раздразнение. Раздразненият беше Горан... с него връзкитени бяха прекъснати по необходимост. Щастие за мен беше да успея мимоходом да стисна ръката му или да го целуна в тъмнината... Не ме устройваше това положение, но нямах избор. Освен това постепенно стана това, което беше предриал и препоръчвал Леков- от работа осветяването се беше оревърнало в страст за мен, страст всепоглъщаща и заради това - унищожителна. Но тогава не се замислях над тези неща.
Леков беше станал изключително внимателен - кръгът се стеснява, самотова повтаряше. Колкото и да го питах, мълчеше. Мълчеше и пред Горан, не казваше какво му доверяват вестоносците, или по-точно споделяше добрите новини, а лошите запазваше за себе си. Просто наблюдавах маршрутите, които избираше - заобикаляше, връщаше се, минаваше по странни и недостъпни пътища, които ни преуморяваха, преуморяваха се и конете ни. Последната добра новина, която ни разкри, беше, че риманистите са изоставили тормоза над полето.
Нямаше нужда да съм надарена с някаква особена интуиция. Риманистите бяха по петите ни.