Погледнах Леков в очите и разбрах, защо са го избрали за водач на бунтовниците... ако погледът можеше да убива, Говорителят би паднал с взривено сърце, а Риман щеше да изчезне. такава омраза не бях и предполагала, че може да съществува. А Леков беше клекнал... юмруците му се свиваха и разпускаха; той заби огнения си поглед в земята, сякаш за да потуши това, което ставаше в съзнанието му.
-- Бъдете благодарни на вашия Господар и Спасител! -- изкряка Говорителят, обърна се към Риман и се поклони дълбоко. Магьиосникът само кимна с глава, но не каза нищо.
Кипнах.
Кипнах изведнъж, както вкъщи. Никога не съм могла да се въздържам... след като умрях, нравът ми се поусмири, разбира се. Преди избухвах лесно... а сега и да ме обиждаш, и да ме риташ, и да ми се смееш в лицето... не ми пука... не ми пука...Скочих от земята като попарена и се оказах единствената прва фигура на целия площад.
-- За какво да са ти благодарни, тиранино! За децата, които им отнемаш? Или за храната, от която ги лишаваш!
загубих всякаква мярка и самообладание... може би през последните дни ми се беше натрупало твърде много... нервите ми просто не издържаха.
Гласът ми отекна над целия площад; всички погледи се устремиха към мен, някъде отстрани чух как Леков ръси проклятия и си пробива път, все така полупълзейки.
Опитах се да кажа още нещо, не знам какво... Някой ме дръпна, хората се размърдаха в паника.
-- Хванете я, -- чух тих и спокоен глас... чак после съобразих, че това е гласът на Риман.
Мъжете скали, телохранителите, започнаха да си проправят път през народа.
На площада сякаш започна война... в ужас се разкрещяха жените, мъжете се опитваха да изведат семейството си от маршрута на телохранителите; някакв коне се развързаха и всяха допълнително паника сред опитващите се да станат и да се измъкнат хорица. Писъци и стонове изпълниха въздуха, цвиленето на конете се примеси със разтревожени викове на загубили се деца... Народът се втурна да бяга като подплашено стадо.
Настана малък ужас.
И сред този огромен театър на страх и паническо бягство чух пак гласа на Риман:
-- Искам я жива, хванете я.
Телохранителите напредваха бързо...
|