И тогава тълпата заедно с мен се вля на огромен площад... поне на мен ми се видя огромен, в Армания нямахме такива площади.
В единия край видях струпване на войски.
Ако стражите ми се бяха видели едри и страшни, то телохранителите на Риман бяха още по-тренирани и мускулести. Черните им плащове сякаш поглъщаха светлината. Ред от скали в човешки образ.
А най-отгоре, на издигнат подиум, седеше Риман.
далеч бях, не виждах добре... Лицето му беше в сянка, всъщност не можех да видя нищо от качулката на наметалото му, която закримаше чертите му. Изведнъж той вдигна ръка... и тъплата млъкна. Нито звук.
На подиума се изкачи наперен мъж в червена дреха. "говорителят, Говорителят" - зашепнаа около мен.
-- Тишина! -- изкрещя Говорителят. -- Чуйте волята на Риман, вашия крал по волята на Дракона!
Тълпата се хипнотизира.
Говорителят издигна пергамента високо над лицето си - с това показваше уважението си към написаното.
-- На колене! И слушайте волята му!
Като един човек млади, стари, мъже и жени паднаха в праха... като кукли, точно като куклите, които гледах като малка в кукления театър. Подвоумих се малко, но клекнах... нямаше как.
-- Аз, Риман, по волята на Дракона Господар на Фангория, Рицар на Изумруда, Принц на Мрака, Белиал (... Белиал на староеврейски означава Княз на всяко зло..., заповядвам: първо: Данъците се увеличават с една десета; второ: Жребият за радостта децата ви да стават мои войници се стеснява от едно дете на 5 къщи до едно дете на три къщи; трето: Награда давам за този, който залови или убие Леков, разбойника, по чиято вина Негова Мрачност налага новия данък;четвърто: за заловено оръжие ще бъде обезглавен не само притежателят му, но и цялото му имущество ще се конфискува в полза на Фангория. -- прочете Говорителят.
Сред тълпата мина нещо като стон... някой тихо изпсува. Обърнах се нататък и видях Леков... коляното му не докосваше земята, той просто беше приклекнал. До него, държейки го за рамото, се беше навел и Горан.