-- На, подръж го за малко, -- каза ми и ми го подаде.
Бебе... бррррррр!!! Бебе!
Бебето на класната ми.
А аз седя като кретен и не знам какво да го правя това бебе, което кацна така ненадейно в несръ4ните ми ръце. Седи и ме зяпа в очите. Не знам защо бебетата се фасцинират от очите ми. А ТО започна да гука.
Гледам го като малка граната, която издава странни звуци.
А ТО ме прегърна. Наистина ме прегърна!
Следващият път когато го държах, ми беше по-лесно. А класната установи, чемога да го усмирявам това бебе... като е в ръцете ми и престава да протестира. Нио, че не знам как да го държа; нищо, че не му гукам в отговор.
Гледаме се, това е.
Може би ще си преодолея страха от бебета.
А ТО продължава да ме гледа странно... влюбено.
Хихи, напомня ми едно момче, дето ме гледаше по подобен начин, само дето погледът на бебето е по интелигентен. Шегувам се:)))