Основен страх...
Страхът, че ще се влюбя.
Е с този страх не мога да се преборя.
Не знам защо така се получава... в семейството ми се приема, че да се влюбиш е нещо срамно, нещо като сифилис, предполагам. И въпреки това всички са се женели по любов. Никога по сметка.
Затова ми е странно да слушам съвети как да не се влюбвам. баба ми от малка ми е забила в главата, че да се влюбиш е ужасно; казваше ми: Ще видиш ти, някой като ти завърти главата!
На мен това ми звучи като заплаха. И сега така ми звучи. И може би, слад като го слушах толкова години, заразата е плъзнала в мен. Може би и аз си мисля, че да се влюбиш е като сифилиса...
Така или иначе, реших да се пазя някой да не ми завърти главата. Или ако ще ми я върти (хех, съвсем като в Екзорциста!), да е паралелен. Има един малък проблем с паралелите... и той е, че те не са чак толкова нереални.
Та тази моя фобия в комбинация с фобията ми да не ме изоставят... много весело става.