Така лежах в пясъка, без да мога да открия сили в тялото си просто да стана... слънцето ме изгаряше, изгаряше очите ми, въпреки че бяха затворени.... светлината проникваше през клепачите, причиняваше ми болка...
Тогава чух нещо.
Чух някакъв отвратителен крясък, отворих очи..
И ги видях как кръжат над мен.
Лешоядите.
Само чакат да се отпусна...


Така ви възприемам понякога... като лешояди, които ме дебнат... параноя някаква, предполагам...

И си казах - как така ще ставам плячка на едни грозни птици? Ето ги, вият се около мен, аз съм храната им! Но са подценили... ината...
Тюююю, стига летете! Стига протягайте клюнове! Труп съм, знам, но ме оставете да ... да се оттегля с някакво достойнство, без да ми гра4ите...

Станах. Станах и продължих.
С налудничава крачка се отправих на север, даже не се обърнах да погледна коня си, любимеца си... нещо се беше счупило в мен, не знам какво.