|  | | 
| 
          | 
              
                | Тема |  подаръкът [re: Aли] |  |  | Автор | Aли (Нерегистриран) |  |  | Публикувано | 02.07.01 11:24 |  |  |  | 
        
 Драконът се надигна.
 
 -- Ще полу4иш нещо... което не си искала. Всеки човек някой ден губи пътя си; особено за нещата, които са  душата му. Виждам очите ти, аледар... черни са като небето в нощта... Гледай очите си... колкото повече се приближаваш до това, което трябва да си... толкова по-светли ще стават очите ти... толкова повече ще се променяш външно... това мога само да ти дам - посока и път, Аледар... сега не ме разбираш, но ще видиш, че съм ти дала едновременно най-големия дар и най-голямото проклятие...
 Люспестата му лапа се притисна до раната... опашката му се впи в земята...
 --Аледар, бъди достойна за името си... -- простена той. -- Търси Фангориат, Аледар.
 
 Цялата треперех.. не можех да го гледам как умира, хвърлих се на коня си... и го пришпорих жестоко...
 
 но подаръкът остана в мен
 
 
 
 
 |  |  |  |  
 |   | 
 |