Драконът се надигна.

-- Ще полу4иш нещо... което не си искала. Всеки човек някой ден губи пътя си; особено за нещата, които са душата му. Виждам очите ти, аледар... черни са като небето в нощта... Гледай очите си... колкото повече се приближаваш до това, което трябва да си... толкова по-светли ще стават очите ти... толкова повече ще се променяш външно... това мога само да ти дам - посока и път, Аледар... сега не ме разбираш, но ще видиш, че съм ти дала едновременно най-големия дар и най-голямото проклятие...
Люспестата му лапа се притисна до раната... опашката му се впи в земята...
--Аледар, бъди достойна за името си... -- простена той. -- Търси Фангориат, Аледар.

Цялата треперех.. не можех да го гледам как умира, хвърлих се на коня си... и го пришпорих жестоко...

но подаръкът остана в мен