грешка беше, че изоставих така семейството си. Грешка беше, че зарязах сестра си; грешка беше, че не помислих за баща си.
В главата ми тогава бушуваше гневът... не можех да мисля правилно; пък и бях едно разглезено 16-годишно дете, което не знае какво иска и защо го иска. Едно знам - желаех да нараня баща си, да го накарам да ме забележи, оцени; да разбере, че съм пораснала, че не съм дете; а бях дете. Дете, което не знае накъде се е отправило в тази нощ на странни мисли и чувства.

Яздех в нощта, усмихвайки се на луната. Къде отивах? Не знам. Не исках да знам. Кога щях да се върна, щях ли да се върна въобще? И това не знам.

Просто яздех в нощта; ни]o ne me interesuwashe.

Otiwam na lunata. dwija se po lunniq pyt, oseqn sys zvezdi... ostavqm praha im da se vplita s kosite mi...

Коя е Аледар?