Втурнах се вихрено в стаята си в източната куличка... завъртях се около себе си, огледах се... каво да взема, в името на Дракона? Не знам какво... всичко ми е ценно, всичко ми е важнно, всичко... как да избера...
Взех малко пари... взех лъка си, стрелите си от тръстикови стъбла... преоблякох се, хвърлих гневно роклята си на земята, стъпках я даже...

Мечът ми... мечът ми... Феарад, меча ми... изваждам го от ножницата... този ме беше изработен заради мен от майстора-ковач Килен... най-добрият от най-добрите... Искри с нежен блясък в тъмната ми стая; размахах го, той свисти, грее...
Тичам леко през дългите коридори, не искам, не мога да остана тук, за да стана нечия робиня... не давам да ме връзват, не давам! Промъквам се през стражите, замъкът е заспал, тихо е... не чувам стъпките си, безшумна съм... слизам през тайното стълбище, което ми показа Ариан Мага... отвъзрзвам коня си, прилепям се към топлия му гръб... галя го леко, не искам да ме издаде с пръхтенето... слагам длан на ноздрите му, за да не цвили...

Зарязвам всичко. Това не е моят живот, не мога да продължавам така.